Майка търси истината за починалото си дете

Нашата читателка Невена Иванова търси истината за починалото си дете. Тя е подала сигнал в прокуратурата със съмнение за некоректно проследяване на бременността, довело до смъртта на бебето в седмия месец и спешно родоразрешаване с животоспасяващо цезарово сечение, приключило със запазване на детеродните й способности и след дни опити за нормално родоразрешаване. Надявам се да съм представила достатъчно данни за допусната лекарска грешка, а именно - немърливо проследяване на бременността ми, каза Невена Иванова. 

Злополучното „мъртво раждане“, третирано като „терапевтичен аборт“ на „абортивен плод“, става по време на Коледните празници през 2014 г., като оттогава тя се бори да се запознае и получи всякаква информация по случая. 

„Мисля, че казусът е много сложен и сериозен. Надявам се да бъде образувано досъдебно производство, предвид предположенията ми, че има извършено престъпление от „общ характер“, споделя Иванова, която е действащ юрист.

„Надявам се и на внесен обвинителен акт в съда. Неизясненият случай не ми дава покой, с течение на времето в съзнанието изникват все повече и повече въпроси, на които не мога да получа адекватен отговор от страна на лекарската гилдия.

Лекарката, която проследяваше бременността ми, нито констатира, нито ме уведоми, че има проблем с протичането на бременността ми.

Сама разбрах, че имам проблем и сама тръгнах да обикалям по лекари в цяла България и тогава се потвърдиха съмненията ми, че бременността ми не протича нормално. Загубих много и ценно време в лутане и събиране на лекарски предположения, в следствие на което уморихме едно здраво бебе в 27 гестационна седмица, а мен ме спасяваха от животозастрашаващ ХЕЛП синдром.

От направените впоследствие аутопсия и ДНК анализ на бебето се доказа, че плодът не е с генетична аномалия, както твърдеше безучастна към търсенето на проблема лекарката, водеща женската ми консултация. Дори ми беше казала да изчакам да умре, за да могат да имат право да го извадят.

В момента имам живо и здраво дете, което износих с трудности – имам второ направено секцио за година и пет месеца.

Да загубиш здраво бебе, уморено от неадекватно проследена бременост, е изключителна драма.“, споделя Иванова. 

На 15 септември т.г. Върховният административен съд предстои да се произнесе окончателно около казуса, касаещ разликата между мъртво раждане и аборт, и гестационната възраст и/или грамаж, които трябва да са налице, за да може за едно бебе да бъдат положени усилия за спасяването му в България. Очаква се с надежда да заработят и промените в Закона за гражданската регистрация и други нормативни актове във връзка с погребването на мъртвородени бебета, които нямат ЕГН и които в България се възприемат като биологичен отпадък, подлежащ на екарисаж.

„Ясно ми е, че водя предварително загубена битка срещу вечно задружната лекарска гилдия, но съм готова да се боря докъдето ми позволят разследващите органи. 

Ако имах правилно проследяване на бременността  и констатиран проблем, за който да ми е съобщено, бебето ми можеше да бъде спасено или бременността ми да бъде прекъсната много по – рано и щадящо за мен.

Факт е, че станах майка на живо и здраво дете, но това не заличи от съзнанието ми седемте месеца бременност, стреса от изживяния ужас и многото въпроси, на които нямам отговор,“ обобщи с болка в гласа си нашата читателка.

Черно море