Георги Илиев, въдичар: И да не хвана риба, пак се кефя!

За рибарството като единствена игра на момчетата от махалата, когато още е нямало компютри, и защо до днес не признава друго удоволствие за себе си, как се завързват нови приятелства край морето, разказва един средностатистически варненец с въдица на вълнолома. 

СТЕФАН ДЕНКОВ

Зимно време вълноломът опустява - няма ги наредените по него въдичари, обичайна гледка  до последния късен есенен ден, когато морето „вреше” от непомнена години насам необичайно много риба. Само от вътрешната страна, на завет, където е морската гара, понякога още могат да се видят неколцина от най-запалените да клечат с въдици в ръка. Познати физиономии от „постоянното присъствие” на вълнолома през топлите месеци, когато броят им става повече от накацалите гларуси. За  варненските въдичари тази вдадена в морето, предпазваща от щормове стена, може да се оприличи на корабния мостик за моряка. Макар да са на брега, за тях морето също е станало съдба. Към това сравнение ме навява разговорът с Георги Илиев, средностатистически варненски запален въдичар - случайно се запознаваме на вълнолома.

 
От малък съм все край море – къде другаде да ходя?

Играем челик (нямаше още компютри), гонят ни от улицата и отивахме за риба. Това беше играта на варненското момче, започва Георги Илиев. Отначало ходех на езерото, защото морето ми беше далеко, все пак бях 6-8 -годишен. Зяпах батковците и учех кондиката. Тогава имаше изключително много риба. Рибарите хвърляха грипа и  обираха само едрата риба, дребната я оставяха накуп край брега. Чайките се разхождаха между купчините до такава степен натъпкали гушите си, че изобщо не им обръщаха внимание. Като поотраснах и се понаучих, взех сам да ходя за риба с едно камъшче - не бамбук, а обикновена градинска тръстика. Отивам, слагам коркова тапа, въдичка, сядам на брега, тупвам 3-4 пъти с тапата във водата, иларията идва и почвам да ловя. Само с една въдичка и с това камъшче. Тук няколко рибки, там няколко, докато стане 11 часа, вече съм хванал близо кило и вкъщи.
 

Вече ученик си купих спининг с хубава руска макара (още го пазя като за музея) и тръгнах за риба на морето. Нямаше ги още буните, отивах на вълнолома или заставах на брега на Южния  плаж в началото му, където се разбиват вълните. Много риба ти казвам! Отивам с колелото, започвам да ловя кая, пълня догоре една ученическа чанта, закопчавам я на рамката  и тръгвам да се прибирам. Имаше много дупки по вълнолома, колелото се тресеше и от препълнената чанта падаше риба. Чайките отзад се спускаха на рояци и я кълвяха.

Няма за забравя, работех на обект на УБО

малко преди Златни пясъци. Гледам от брега голям пасаж сафрид награбва трицоната и я вкарва в Т-образната буна. Строителите грабнаха ситата за пясъка и с тях направиха ей такъв куп трицона.  Зарязах работата. Имах вече кола и веднага отидох да си взеха спининга. Започнах да ловя от брега. Толкова много сафрид, че на една въдичка се хващаха по две. Пускам ги в краката си и пак хвърлям. Другите работници, събрали се край мен, пълнят торбички с риба. Не ме интересува, че я вземат. Искам да ловя!

Веднъж отивам с автобуса до Балчик. Там на вълнолома хващам към 5 кила сафрид, изчиствам го, напълвам торбичката и я слагам на най-долното стъпало близо до водата. Морето тихо, няма никаква вълна. Минава военен катер, гледам матросите как тичат насам натам на борда му. Стоя така и зяпам, защото рибата беше спряла да яде. По едно време катерът прави вълна и торбичката ми - във водата. А там дълбоко към 7-8 метра. Събличам се и скачам, успявам да събера около кило от рибата. Тръгвам да се прибирам. Стигам края на вълнолома и си викам: ”Какво ще правиш вкъщи, я се върни!”. Връщам се, а пък тихо, хубаво море! След обяд по едно време излиза северозападен вятър и като казва тази риба да яде... Хубава средна илария - хващам към три кила. После пускам въдицата за кая. Хващам си и каичка. Викам си: „Гледай сега, хубаво, че не си тръгнах!”. С годините взех малко да поумнявам, но навремето бях страшно запален в риболова. Отиваме сред зима на топлата вода на ТЕЦ-а или на дървеното пристанище и не си тръгвам, докато не хвана един чувал с риба. Веднъж сме заедно с друг запален въдичар като мен. Той решава още да остане и продължава да лови, да лови. Пълни чувала. И още, и още!…След това го срещам и ми се оплаква - само дето не загубил пръстите на ръцете и на краката си. До такава степен замръзнал, без да усети.

Ходих и към Мичурин, Ахтопол с един приятел, родом от там. Там ме запознава с един, който има нова лодка. Влизаме на 15-20 минути така навътре и почваме да ловим.

  
На юг са друг чешит рибари
 

Оня изкарва едни чепарета, каквито аз, дето съм морско момче, родено във Варна, не бях виждал. На дебела месина 30 едри въдици, без спининг, без пръчка, без нищо. А ние тук правим нежни чепарета с тънко влакно, малки въдички. При тях съвсем друг начин на риболов. Хвърляме и усещам как кълве. Чепарето се пълни, обаче не знам как да го извадя. Няма пръчка, няма макара, въдиците на 3 метра дълга месина, навита на една гъба - хвърляш на ръка. Казвам си, да не се изложа, ще следя какво ще направи. Другият вади от лодката две дрянови пръчки, към метър дълги, с чатал накрая. Дава ми едната, а с другата прави ей така и я забива в борда, чепарето лъсва увиснало на чатала, рибите блестят, наредени като гирлянд. Страхотно!  Хваща рибата, направо я къса през устата, за да не си играе, и я хвърля в лондата. За около 15-20 минути двамата правим 5-6 кила сафрид. Оня се подготвя да тръгваме обратно. Викам: „Гледай рибата как яде, къде тръгваш?” А той: „Това риба ли е ?” Негова е лодката и нищо не мога да кажа. На другата сутрин излизам с други двама мичурински рибари. Качваме се на лодка и отиваме за кая.Посред лято е. Във Варна по това време не можеш да уловиш и пет каички. 

Там е друг Господ!

Питам, с какво ще ловим, нямаме скариди, нито червеи. Спокойно, викат те. Предния ден са хванали малко сафрид и с голям нож го секат на едри парчета. „На собствен ем ще ловим”- така ми казват. Отиваме навътре, стигаме чак до Ахтопол, на 200-300 метра от турската граница. Пускам спининга, цялата макара се отваря, но не мога да хвана дъното. Те ме гледат и се смеят. Недоумявам, какво става тук? А те: „Твоите магии не вървят тук.” Там Босфорът е близо, има силно течение, което значи, че има и много храна за рибата. И стана тя една! Изкараха по една дебела месина, навита пак на гъба, с ей такова парче олово 400 грама и с въдици от големите, две нули. Закачаме по едно парче сафрид, пускаме и веднага кълве. Хубава едра кая! Имаше няколко лифмуса (вид попчета) по половин кило, като кефали. Тримата напълнихме лонда риба за малко повече от два часа. Давай, казват, да се окъпем. Скачаме във водата, лодката стои на котва, качваме се на нея и мисля, че пак ще ловим. Няма! Запалиха и заминахме. Викам: ”Абе, рибата яде, какви хора сте?” Те признават само едрите, паламуд, лефер. Излизаме на брега и какво да видя, големи кефали на 5-6 метра от брега, ей така правят и се разхождат спокойно. Абсолютно никой не им обръща внимание. Викам си: ”Майка му стара, защо не съм се родил тук?” Всяка година ходих по веднъж дотам с колата. Вземам си по 20-30 паламуда, изчиствам ги, направил съм си специално сандъче и в него редя пласт риба, пласт морска сол. И вечер, като се прибера от работа, отрязвам си малко, изкарвам един праз и го нарязвам на ситно, сипвам си каничка  вино и работата става муцунка.

Минавало ми е през ума да си купя лодка. Даже веднъж бях спазарил чисто нова лодка с кубрик от махагон, обаче се разболях, хвана ме бронхит, пневмония и ме държа три месеца. Уплаших се, жена ми и тя вдигна гири: ”Ти с това море съвсем ще втасаш. Там се останеш и няма да се върнеш!”. Продължих с риболова от брега. Е, имам приятели с лодки, с които излизам от време на време. По едно време работех в гребно-ветроходна база на езерото, където имаше яхти, и с тях също ходех за риба в морето. 
 

Имах голямо желание да пътувам 

като моряк на търговските кораби, за да видя свят. Но жена ми направи номер и не стана. Баща й беше моряк в търговския флот и той ми обеща, имал много стабилен човек в Параходството. Жена ми обаче говорила с него и му казала: „Виж какво, от твоите колеги половината са разведени. Не искам да се развеждам с моя мъж, няма да го качваш на кораб!”. Той я послушал и аз чаках, чаках, накрая разбрах, че няма да стане моята работа да пътувам като моряк. Може би се оказа права. Виж, обаче меракът ми остана и след това се хванах като моряк в СТФ, работехме на шаланите в езерото, по крайбрежието и по река Дунав. Чистехме утайника на химическите заводи в Девня и ще ти кажа за една от причините сега да няма риба. Изкарваме от утайника натрупан гаден химикал, подобен на брашно, и го изсипваме на 2 часа път в морето. Той обаче се размива във водата и теченията го носят обратно в целия залив. Много пакости нанесоха и траловете на РК-та.

Вече 50 години  ходя за риба

 
Душата ми се пълни, като чуя вълните и ме лъхне чистият морски вятър. А като хвана и някоя друга риба!... Там се виждам с познати, приятели, колеги. И да не е колега, нищо, седим с въдиците, приказваме - ей, ти помниш ли как случих тогава! И ми е много хубаво. Това ми е удоволствието. По кръчми не ходя, в барове не влизам, не гледам футбол. Навремето много ми харесваше футболът. Бях черноморец и със спартаклии ще се избием - постоянно се караме.  Обаче след един мач отидохме в стария „Хоризонт” - хубаво малко ресторантче на брега. Някъде към 9 часа вечерта се изсипаха двата отбора на „Черно море” и „Спартак”. Направиха им блокмаса, насядаха заедно, до всеки от тях по едно гадже и почнаха да се веселят. Тогава си направих сметка, ами че футболът е като политиката - лъже, мажи. Ритнах ги зад борда и повече не се интересувам от футбол.

Друго е, като изляза за риба. Може и да няма, обаче пак се кефя. Важното е да съм край морето и особено, ако има свестни хора край мен, да си поприказваме сладко, друго не ми трябва. Някои послъгват, но не се дразня. Има една приказка за рибаря, дето му вързали ръцете, защото все се хвалел, че хванал, ей такава риба и той за да покаже колко била голяма, събрал шепите си и казал - имаше ей такова око! 

Веднъж на вълнолома хванах  най-грозната риба в живота си
 
не знам как се казва и откъде е дошла. Пъпчива, дебела, грозна, като някаква жаба. Не съм виждал друга такава. Сложих я в кошчето и я занесох в Аквариума - казаха каква е, но не запомних.
Много приятелства се завързват, когато съм за риба. Особено на вълнолома, където срещам хора, които са близки до моите разсъждения и бързо ставаме приятели. Не обичам да седя по цял ден като борсук на брега. Дори да има много риба, както тази есен, няма ли с кого да си приказваме, бактисвам.

Никога не нося музика със себе си. Стига да е хубаво времето, като млад съм оставал и вечер за риба.Морето е тихо, във водата виждаш някакви светещи  точки - червейчета ли са, рибки ли? Перфектен въздух.  Абе, като имаш и някой приятел до теб, идеална работа!