IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 16°
Новини Варна
18:00 | 5 февруари 2017
Обновен: 20:24 | 22 април 2024

Емил Радев: С налагането на ветото на президента Законът за концесиите отиде в небитието

Според евродепутата това означава, че следващият етап е предаването ни на съд и налагнето на финансови санкции

По материала работи: Пламен Янков
Емил Радев: С налагането на ветото на президента Законът за концесиите отиде в небитието

-Г-н Радев, крие ли някакви рискове президентското вето върху Закона за концесиите и какви?

-Законът за концесиите, който 43 НС успя да приеме в последните дни от съществуването си на практика представлява над 90% транспониране на европейска директива, а именно директивата за концесиите, която е приета 2014-та година и трябваше да бъде въведена в нашето законодателство още април месец миналата година. Тя е част от пакета от 4 директиви на ЕС във връзка с обществените поръчки, концесиите, по-прозрачните процедури, недискриминационни условия, ограничаване на всички корупционни практики, които могат да съществуват в концесионните процедури и процедурите за обществени поръчки.

 

-Преди да довършите за рисковете, защо толкова се забави транспонирането на тази директива, след като е трябвало април месец да бъде приложена в българскто законодателство?

-Законът е много сложен. Оссвен него се изменят на практика и още 28 закона. Така че, успяхме юни месец да бъде вкаран този законопроект. От там нататък наистина е много сложна материята. Видяхме, че бяха нужни повече от 6 месеца на Народното събрание да стигне законопроектът до второ четене. Той мина през доста комисии, много бяха и предложенията между първо и второ четене. След като получихме декември и второто писмо от ЕК, което е и втора стъпка към налагане на санкции за нетранспониране на директивата, беше даден двумесечен срок и ние на 8 февруари трябва да отговорим на ЕК като представим доказателства, че този закон е приет. Сега с налагенто на ветото на президента, когато вече няма парламент, този закон отиде в небитието. От тук нататък, за да се приеме този закон, трябва да се сформира 44 НС след изборите и, както казах, на предното Народно събрание костваше 6 месеца да мине през комисии и да стигне до второ четене, така че ние до края на годината не можем да имаме законодателство. Това означава, че ние отиваме към следващия етап на наказателната процедура, а именно към предаването ни на съд и налагането на финансови санкции.

 

-Да обобщим: не можем да спазим срока 8 февруари, защото нямаме парламент, който да гласува законът, и вървим към трета санкция, вече финансова, каква ще е тя?

-От тук нататък вече Европейската комисия ще ни предаде на съда и ще ни бъдат наложени финансови санкции.

 

-В какъв размер може да бъдат тези санкции?

-Това ще се определи от решението. Може да бъдат и милиони евро. Ще видим за какво ще успее да се пребори държавата ни в самата процедура и как ще покажем на нашите евриопейски партньори, че правим всичко възможно да въведем тази директива. И пак казвам: тя прави много по-прозрачни процедурите. Да се спира този закон с мотива, че може да доведе до корупционни практики, това значи, че едва ли не четирите директиви за обществените поръчки и за концесиите на ЕС не само не се борят с корупционните практии, а и ги въвеждат. Исакм да видя как това щеше да го каже президентът Радев, когато се срещна и снима с Юнкер и Туск, дали им каза, че смята да не транспонира европейските директиви и че те водят до корупционни практики. Много добре знаем какви са обществените поръчки и процедурите за концесия в България, така че колкото повече направим те да са прозрачни, недискриминационни, да е ясно, че няма предизвестен победител в тези поръчки, толкова по-добре и за държавата ни и за бизнеса. Защото както БСП се противопостави на концесията за летище София, вървят концеси за плажовете и други важни концесии...явно някой е много заинтересован нещата да си останат постарому, за да няма прозрачни процедури и да не се прилагат всички ония норми, които биха довели и до разваляне на концесиите и договорите, когато не се изпълняват задълженията от страна на частния партньор, така че явно има и други интереси зад това вето. Но когато ние не позволяваме по-дългосрочно концесиониране или сключване на публично-частно партньорство, помислете си, че само един такъв проект, какъвто е магистрала "Черно море"...кой чуждестранен инвеститор ще дойде за 15 години и ще си избие разходите по изграждането на един такъв огромен инфратсруктурен проект? Очевидно няма как да стане това нещо и ние по този начин спираме инвестициите в нашата държава. Дългосрочните концесии са практика в ЕС - 25, 35 години...ако някой имаше опасения точно за тези срокове, можеше да се наложи ветото само на дългосрочните концесии, а не да се спира целия закон, да се блокира цялото конституционно производство в страната и да нямаме никакви доводи пред ЕК да кажем защо не сме транспонирали директивата.

 

-Има ли връщане назад или със сигурност ветото е необратимо, след като нямаме и Народно събрание...

-Не. Докато не се сформира новото Народно събрание и този закон не се внесе наново за разглеждане на практика нямаме никакъв полезен ход. Няма друг орган освен НС, който да приема закони в България. 

 

-Знаете обаче, че има и критици на Вашата теза, основно от партия "Зелените", които организираха и протест преди да бъде спрян законът. Да започнем с техния организационен мотив - че законът е приет в последните дни на 43 НС с малко мнозинство. Какво им отговаряте?

-Пак казвам, законът се разгклежда от юни 2016-та..

 

-Да, но на второ четене - в края на работата на НС...

-Всеки имаше възможност да каже своите мотиви, разглеждаше се в пленарна зала, имаше предложения между първо и второ четене...Това, че някой се бори да няма концесии в планините на България, да не се развива туризма и т.н., не е повод целият закон да падне. Ако имаха някакви съображения, то следваше да ги представят още при разглеждането на закона в НС, така че по някакъв начин това да влезе в процедурната част. Това не стана. Сега, когато изтекоха сроковете за транспониране, няма как с такива аргументи целият закон да се спира. Ако имаше аргументи, трябваше да се наложи вето на определени текстове в закона. Такова нещо не стана.

 

-Според недоволните от закона в него пише, че ако се развали концесията, дори и по вина на концесионера, държавата трябва да изплати всички инвестиции, направени до този момент...

-Не е казано по този начин в закона. Говорим за много ясно разписани процедури по разваляне на концесия. Нали разбирате, че даже няма как да се развали дадена концесия сега, след като няма разписана достатъчно добра процедура в закона. С две думи - виждаме как някои концесионери на плажове си правят каквото си искат и много трудно държавата успява да развали тези концесии-след една или две години, и от всичко това страдат гражданите. Когато има ясно разписана процедура какво и как става, е ясно, че може вече да се изисква и от държавата да спазва този ред, когато има нарушения, да налага санкции за концесионерите, а когато има много тежки нарушения, да може да разваля концесията. 

 

-Сега още нещо, което ще Ви помоля да разтълкувате. Според протестиращи в закона се казва, че концесионнитя срок не трябва да превишава срокът, който е нормален за връщане на инвестициите от концесионера.

-Това е нормално. Когато се определя срокът на всяка една концесия, се смята и срокът, за който концесионерът може да си върне инвестицията. Това е нормална практика, пак казвам, дългите концесии в ЕС не са изключение. Когато се строи един тунел под планината или една магистрала, ясно е, че това е дългосрочна инвестиция и не може да се изплати за 10-15 години. Ако искаме да имаме все по-добра инфраструктура, публично-частно партньорство, там, където държавата не може да отдели достатъчно средства и няма европейски такива, пак казвам такъв е примерът с магистрала Черно море, тя може да се построи с публично-частно партньорство или отдаване на концесия, това са единствените начини. И ние така трябва да правим, че инвеститорите да бъдат привлечени с нещо, за да инвестират и да може да има такива партньорства. Директивата си важи както за България, така и за всички останали държави-членки и повечето от тях отдавна са я транспонирали в законодателствата си. 

 

-Има ли някакъв начин да избегнем санкциите или единственият вариант остава да се лобира да бъде намален размерът им?

-До 8 февруари ние трябва да отговорим на ЕК и за момента, за съжаление,  нямаме какво да й кажем, освен че нямаме влязъл в сила закон. Ние като евродепутати, ще направим всичко възможно да обясним причините и да искаме някаква отсрочка. Надяваме се, че след 26 март ще има някакво работещо Народно събрание, което веднага да разгледа този закон повторно, така че да можем да намалим вредните последствия до минимум, но за съжаление подаваме пак лош сигнал и то в законодателство, което цели да направи процедурите прозрачни, недискриминационни и въвежда антикорупционни практики.


Елена Кирова
 

Коментари

Новини Варна