IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec
Варна 23°
Избрано
07:00 | 29 април 2017
Обновен: 14:54 | 29 март 2024

100 години българска военноморска авиация

Подполковник Спас Спасов: Гледките, които могат да бъдат видени отвисоко, не могат да бъдат видени от всеки

По материала работи: Пламен Янков
100 години българска военноморска авиация

Началото... През ноември 1915 г. до Варна започва изграждането на немска водосамолетна станция. Няколко месеца по-късно наша авиационна команда отива на обучение в Германия. През април 1917 г. българската водосамолетна авиация започва самостоятелна дейност с четири самолета. 

 

На 1 май военният пилот лейтенант Иван Михайлов е назначен за началник на Българската водохвърчилна станция и тя е обособена като самостоятелна бойна единица. Тази дата се приема за начало на военноморската ни авиация. 

 

С моменти на възход и трудни години, историята й условно може да се раздели на два периода: първият – от 1917-а до края на 50-те години на миналия век, който е свързван с използването на водосамолети. Вторият започва на 14.Х.1959 г., в който на въоръжение вече са вертолетите. Най-доброто време за военноморската ни авиация е между 1984 и 1990 г., когато тя разполага с 11 вертолета.

 

Старите „Ми-14“

 

Военноморската авиация днес... Мястото е същото, но техниката - съвсем различна от използваната преди 100 години. На няколко километра от Варна, на брега на Варненското езеро е морската вертолетна авиобаза „Чайка“. Авиобазата в момента разполага с три вертолета „Пантер“, най-ново поколение, и три от старите „Ми-14“, които стоят в резерв.

 

Новите вертолети „Пантер“

 

Пътят на всички пилоти от военната авиация започва от Военновъздушното училище в Долна митрополия, а спецификата при морските пилоти идва от морската среда. Те трябва да познават морето и процедурите при работа с плавателни съдове, тъй като летят целогодишно над море, денем и нощем.

 

ПОДПОЛКОВНИК СПАС СПАСОВ

 

„След 25 години служба тези полети винаги ми носят удовлетворение, сподели за Медийна група „Черно море“ подполковник Спас Спасов, командир на Морската вертолетна авиобаза „Чайка”. - Носят ми, от една страна, разтоварване, а от друга зареждане, чисто емоционално. Който каже, че не се страхува – не е искрен! Винаги има елемент на страх, но страхът е нещо полезно – той ни пази. Слава на Бога, не съм изпадал в ситуация, при която да не зная какъв ще бъде изходът от нея.“


Подполковник Спасов разкри, че във въздуха съществува и романтика, а с натрупване на опита на човек му остава време при пилотирането да поглежда и наоколо. „Романтиката е точно този поглед, който човек има възможност да направи встрани от задачата. Гледките, които могат да бъдат видени отвисоко, не могат да бъдат видени от всеки“, сподели командирът.

 

Авиобазата е участвала в няколко спасителни операции, което е една от основните задачи на морските пилоти.  „Няколко пъти сме били вдигани за търсене на липсващ моряк от екипажа на плавателен съд, правили сме и евакуация на пострадал от кораб“, уточни командирът и обясни процедурата: Първо опознаване на плавателния съд, след това влизане във връзка с капитана на кораба и искане на разрешение за работа. Синхронизиране на скоростите, когато операцията се осъществява на ход, след което се спуска спасител, който приема спусната от борда на вертолета носилка. С помощта на екипажа на кораба евакуираният се слага на носилката, обезопасява се и се извлича до вертолета, а накрая се изтегля и спасителят. Операцията е приключила. Пострадалият се транспортира до хеликоптерната площадка в многопрофилната болница „Св. Марина“, която е уведомена за състоянието му, и междувременно се взема решение дали ще го поеме екип от там или от Военноморската болница.”

 

По повод 100-годишнината на българската военноморска авиация командирът на авиобаза „Чайка“ пожела на своите колеги преди всичко здраве и много късмет, тъй като в професията на морските пилоти късметът е много важен. „Пожелавам им безаварийни полети, дай Боже повече, лично и семейно щастие и да бъдат все така всеотдайни на тази благородна професия.“

 

КАПИТАН ГЕОРГИ АНАСТАСОВ

 

Да стане пилот, е била детската мечта на капитан Георги Анастасов, старши пилот в авиобаза „Чайка“. „Още в гимназията се записах за участие в аероклубове в страната, където летяхме на безмоторни и моторни самолети и извършвахме парашутни скокове. След това кандидатствах в Долна митрополия, завърших като пилот на самолет, а впоследствие се преквалифицирах и от 14 годни съм пилот на военноморските вертолети“, сподели капитанът.


Капитан Анастасов е летял и със старите „Ми-14“ и твърди, че разликата е огромна. Причината за това, според капитана, е, че двата вида вертолети са различни поколения като производство и използвани технологии за направата им. Има разлика и в предназначението. Основната задачата на стария „Ми-14“ е следене и унищожаване на подводници. „Пантер“ е последно поколение вертолет и при производството му са използвани най-нови технологии, най-модерното авиационно оборудване и основните му задачи са свързани за работа с кораби и за търсене и спасяване на море.

 

Преди всяко излитане се извършва необходимата подготовка: проверка на пилотажно навигационните прибори, проверка на всички параметри, настройки, карти, маршрут, комуникационни станции, автопилот, режим на полета и височина на летене. Когато всичко е готово и след получаване на разрешение за излитане от ръководителя, вертолетът поема своя курс.

 

„Прави се и предварителен брифинг как бихме действали при отказ на двигателя. След като излетим, следим поведението на машината и работата на двигателите и при отказ на двигателя действаме, като в зависимост от етапа на полета се действа по различен начин. До момента нямаме случай на отказ на двигател в полет”, поясни капитанът.


Капитан Анастасов не скри, че е изпитвал страх, но „когато се качиш в своята машина и започнеш полета, страхът минава на втори план и трябва да си свършиш работата и да изпълняваш дейностите, за които си обучен, защото това ще доведе до благополучен край и успешна мисия. Ако се отдадеш на страха, всичко приключва.“


А относно романтиката завърши с думите: „Романтика има във всеки един полет. Колкото и да е тежка и напрегната задачата и притиснати от времето и обстоятелствата, във всеки полет намираме вътре в себе си начин да отдадем част и на романтиката, която ни зарежда и служи за противовес на напрежението“.

 

КАПИТАН ХРИСТО РАДКЕВ

 

Пилотирането е било детска мечта и за капитан Христо Радкев, който е в авиобазата от 1997 г., първоначално като втори пилот, впоследствие командир на екипаж. Вертолетът, на който е започнала неговата кариера, е „Ми-14“, противолодъчен, разработен в началото на 70-те години основно за борба с противникови подводници. В България тези машини пристигат в началото на 80-те години и за времето си са били най-новата и модерна техника, а от седем години вече не летят и чакат ремонт. 


„Имам носталгия по старите вертолети, но предпочитам да не се отдавам на нея, а да гледам настоящето с поглед в бъдещето. С новите „Пантер“, които получихме през 2011 г., авиобазата има бъдеще“, каза капитан Радкев и добави, че пилотирането е негова тръпка от първия полет до днес. „Всеки полет е тръпка и изключително преживяване“, сподели капитанът. 

 

ПОДПОЛКОВНИК МИЛЕН ХИНТОЛАРСКИ

 

Подполковник Милен Хинтоларски е усвоил философията, че страхът не бива да се оставя да витае у човека.


„Пилот съм от 20 години. Това е една прекрасна професия, която те изпитва всеки ден, която те предизвиква всеки ден, която не понася равнодушие и иска пълно себераздаване. Не е лесна професия. Страх във въздуха има, изпадал съм неведнъж в стресови ситуации, най-фрапиращата беше на 16 януари 1996 г., когато се разбихме с вертолет “Ми-24”. Живи и здрави оцеляхме. Години по-късно в една сложна ситуация отказа двигател, за щастие нямаше последици…“ 


Според подполковник Хинтоларски страхът трябва да се преодолява и да не му се позволи да отлежи и да се мултиплицира. „Подходът на старшите, тогава аз бях едва 26-годишен, беше такъв: търсят се грешките, правят се съответните изводи, отново програма и стъпка по стъпка напред.“

 

 

„Вековният юбилей на военноморската авиация е признак за зрялост за постигнати успехи, покорени върхове и създадени традиции, които се обогатяват и поддържат през годините, каза по случай празника контраадмирал Митко Петев, командир на ВМС. -Военноморската авиация е една от най-важните родови сили на военноморския ни флот. Тя е неразделна част от него, нужен и желан компонент в една морска операция. Това е една от най-романтичните професии, която е събрала в себе си романтиката на моряците и устрема на авиаторите към висините, там, където се събират небето и земята, мястото, наречено хоризонт. Нека този хоризонт бъде светъл за всички, които работят в авиобаза „Чайка“ – за летците, офицерите, старшините, матросите и цивилните служители. Най-топли пожелания за 100-годишния юбилей, радост, здраве, щастие и добри бъднини. Честит празник и пълен напред!“

 

 

През последните години няма национално или международно  военноморско учение в морските пространства на България без участието на вертолетите „Пантер“. Морските пилоти  и занапред ще се сблъскват с предизвикателствата на своята интересна и рискова професия. И занапред ще поддържат постоянна готовност за действие по море и на брега. И докато тези мъже продължават смело и всеотдайно да изпълняват задачите си, България ще има своята военноморска авиация, на която може винаги да разчита. 

 

ГЕНОВЕВА ДОНКОВА

МАРИАНА СТОЙКОВА

Снимки ПЛАМЕН ГУТИНОВ

 

 

ОТ ВЕРТОЛЕТИТЕ ИЗПЪЛНЯВАТ ПАРАШУТНИ СКОКОВЕ бойците от морския специален разузнавателен отряд на ВМС.

 

Коментари

Новини Варна