Красимира Христова – уредник: Във Варна е единственият музей на театрални кукли в страната

Красимира Христова е уредник в Музея на куклите към Държавен куклен театър – Варна. С нея разговаряме в началото на лятото за това какви са хората, които посещават музея – само деца ли са, или има и възрастни и какви са най-честите въпроси, които й задават. По повод 65-годишнината на Кукления театър във Варна тя разказа интересни подробности за най-старата кукла в музея и за различните видове кукли, които са съществували през годините.

- Г-жо Христова, общо колко са куклите в музея?

- В музея са експонирани над 140 театрални кукли, от 24 емблематични спектакъла на Варненския куклен театър, както детски, така и за юноши и за възрастни. Това са представления, които са печелили различни награди при участието си в национални и международни фестивали. Подредили сме сбирката като отделни експозиции от спектакли, опитали сме се да представим главните герои, декорите, реквизита към представленията и затова този музей е пряко свързан с историята на Варненския куклен театър. Като постоянна експозиция на театрални кукли той е уникален за България. Това е първият и все още единствен по рода си музей. По време на всяка беседа аз запознавам посетителите с кукленото изкуство, с видовете и системите театрални кукли, разказвам за начина на водене на куклите, за задвижването им и съответно за историята на експонатите тук, в музея. Освен марионетките на конци, които всички деца разпознават, има кукли явайки, маротки, петрушки или ръкавични кукли, кукли маски – великани, естрадни кукли, сицилиански марионетки. В момента тенденцията е такава, че се използват предимно естрадни кукли, при които имаме открито и хоризонтално водене, т.е. актьорите може да бъдат наблюдавани на сцената. 

- Коя е най-старата кукла в музея? 
- Едната от композициите в музея представя точно тези най-стари кукли. Те са тук от основаването на театъра, който тази година чества 65-годишнината си. В периода 1952 -1958 г. са участвали в постановки на варненска сцена. Най-старата кукла от наш спектакъл е от Мара Пепеляшка, поставен през 1953 г.

Останалите експонати в тази група на най-старите са от „Аладин и вълшебната лампа“, „Двамата майстори“, „От птиче мляко“, „Аленото цвете“ – руската версия на „Красавицата и звяра“, „Дяволската воденица“ – първият спектакъл за възрастни на Кукления театър от 1955 г. , „Момичето с бисерните сълзи“ по Братя Грим и „Ненагледна красота“. Тези кукли са интересни с това, че са уникални като система. Самата конструкция и метод на задвижване са изобретение на Георги Сараванов – основателят на Варненския куклен театър. Тук е изложена и една от недовършените му кукли, която намерихме в специална кутия в старата сграда на театъра, тя не е участвала в наша постановка.

Неговата основна цел при изобретяването на кукли и боравенето с тях е била да изобрети кукла, която да бъде възможно най-натуралистична, да копира и имитира човека в най-голяма степен, с най-разгърнати и детайлни движения. Това са наистина много сложни кукли. Георги Сараванов основава в родния си град Пловдив през 1946 г. първия марионетен театър и през 1952 г. е поканен от Градския народен съвет да създаде куклен театър и в нашия град. „Патенцето“ от Нина Гернет е първото представление, което се е играло във Варненския куклен театър на 18 август 1952 г. Режисьор на постановката е Георги Сараванов. Както във всяко изкуство, в кукленото също си има тенденции. Първите театри, които се създават в България през 40-те години на миналия век, са били марионетни. След това 50-те и 60-те години се сменя тази тенденция, започват да се използват все повече кукли с долно водене, известни като връхни кукли, тъй като се появяват над параван. За да бъде съзвучен с тази нова тенденция и да запази своята идея, той предлага нов тип кукли, които някои специалисти и изследователи наричат обърната марионетка, тъй като задвижването е опосредствано с конци, но под нивото на фигурата, а не отгоре, както е класическата марионетка, и благодарение на съответните клавиши могат да се задвижват всички части на тялото. Такъв тип кукли имаме изложени в музея, те, за съжаление, не са изцяло реставрирани, но част от движенията им са запазени и имаме възможност да ги демонстрираме на посетителите. Някои от по-усъвършенстваните Сараванови кукли са изисквали присъствието на  асистент кукловод. Материалът, от който са изработвани тези кукли, е дърво, затова те са доста тежки. Силно впечатление правят пропорциите и линиите на лицето – всичко е много детайлно и абсолютно натуралистично направено, за разлика от останалите, които са по-схематични.

- Как се съхраняват куклите в музея и какви грижи се полагат за тях?
- Сложно е … Тъй като те са изработени от характерни материали. Повечето експонати, които сме изложили на първия етаж, са от 70-те и 80-те години на миналия век. Стараем се да осигурим постоянни атмосферни условия през цялата година и сухо почистване на куклите. В художественото ателие се освежават и реставрират някои от тях.

- В ателието само се реставрират стари кукли или се изработват и нови?
- И двете… В него се обезпечава материалната част на всеки един спектакъл – декорите, реквизита, куклите, костюмите. Сценографът предоставя своя проект и всичко се изработва в художественото ателие – там работят художници, конструктори, в момента са 4-ма. Времето, което отнема работата в ателието, е различно за всеки проект, зависи не само от сложността на куклите, които трябва да се изработят, но и от мащаба на самия спектакъл. За един не много мащабен спектакъл минимум около месец отнема изработването на нови кукли и декори. Имаме спектакли, за които е необходим и по-продължителен период. 

- Към коя кукла в музея посетителите проявяват най-голям интерес?
- Всеки си има предпочитания, но ако говорим за дечицата, които са основни посетители в музея, те се впечатляват от по-големи фигури, като тролчетата от “Коледна приказка” по Туве Янсен,

също от куклата от „Дяволската воденица“, тъй като старите кукли, както ви казах, са по-детайлно изработени и наподобяват в голяма степен човешко същество. Куклите от „Буратино“ също много се харесват, както и куклите от „Новите приключения на Бубу“,

което е българският вариант на „Пинокио“, също от „Славеят“ по приказката на Андерсен,

от „Юнакът и златната ябълка“.

Всъщност, когато посещават музея, децата разпознават много от любимите си герои от класически приказки.

- Какви хора посещават музея?
- Основно при нас идват групи от деца. Работим с училища, детски градини и занимални много усилено. Правим и дни на отворените врати в театъра и музея. Разнообразяваме стандартните посещения с беседа с допълнителни модули, като уъркшоп за кукли или пленер, на който децата рисуват куклите, посещават сцената, обясняваме им кой какво работи в театъра, как се ражда един спектакъл, показваме им художественото ателие, репетиционните зали и ги запознаваме с „кухнята“ на кукленото изкуство.  За децата е интересна игровата част, с която завършва беседата, тъй като експонатите ги задвижвам само аз, но накрая им предоставям няколко несложни кукли от различни системи, които съм подбрала от наши спектакли, и такива, които са правени от деца  по време на уъркшопове. През учебната година често комбинираме посещение на спектакъл с посещение на музея. Освен организирани посещения на деца с учители често се случва родители да доведат децата си преди или след спектакъл. Чуждестранни туристи имаме най-вече през лятото, подготвили сме беседи на няколко езика. 

- Какви въпроси най-често ви задават децата?
- Дали тези кукли продължават да участват в някой спектакъл, дали могат да ги видят на сцената. Но куклите в музея са от спектакли, които са поставяни на наша сцена през годините и са подбрани, т.е. не са част от актуалния ни репертоар. Само едно от заглавията, което е представено тук, се играе и днес, но с нова сценография и режисура. Това е  „Рибарят и златната рибка“, тук е представена версията на спектакъла от 1974 г. 

- А чужденците какво ви питат?
- О, те са много любопитни, дори се случва да си водят записки. Те се интересуват по-скоро от системата на работа в нашия театър, тъй като в Западна Европа кукловодите не са организирани в държавни театри. Интересуват се по какъв начин се учи, за да станеш куклен актьор, самите техники на изработване на куклите много ги впечатляват, питат какви са видовете и коя от тях най-често използваме. 

- Разпознават ли някои персонажи, които са характерни за техните култури?
- Най-често руснаците. Куклите, които разпознават, са от „Дама Пика“ – спектакъл по Пушкин за възрастни,

„Буратино“, „Рибарят и златната рибка“, които са характерни за тяхната култура. Също и „Златка, златното момиче“, тъй като те имат аналогична приказка. За децата е по-интересно, когато имат някаква предварителна подготовка, когато познават приказката. Когато историята е непозната за тях, аз им разказвам приказката, представям им героите по време на беседата.

- Можем ли да кажем, че това лято туристическият сезон при вас вече е открит, имате ли посещения от чуждестранни гости?
- Да… Имаме вече посещения от руснаци и английски говорещи, имах дори и беседа на испански. От месец май започнаха по-активно посещенията от туристи, от „Нощта на музеите“. Ние ежегодно се включваме в тази инициатива. Тази година специално за нея бяхме подготвили интересна демонстрация на “Театър на сенките”. За него използвахме едни много специфични кожени кукли, които са много фини и сложни. Обикновено имаме посещения от туристи през цялото лято, като най-активният период са месеците юли и август. Не само деца ни посещават, но също и възрастни, които по някакъв начин са заинтересовани от кукленото изкуство, други се занимават с анимация или филмова индустрия. Идвали са и професионалисти кукловоди от други страни.

 
- Как оценяват това, което виждат тук, в музея?
- От изложеното тук могат да оценят работата на сценографа и художниците. Те са запознати с видовете и системите кукли и как се води всеки един от тях. С тях разговаряме по-скоро за тенденциите в световен план и за образованието в България, което тук е висше, докато на запад за кукловод се изкарват едни допълнителни курсове за системата на държавните театри.

Полина Петрова
Снимки Пламен Гутинов