Законодателни промени във връзка с безопасността по пътищата поискаха на митинг

С минута мълчание в памет на жертвите и пускане на черни балони в небето започна протестът във Варна

По материала работи: Слав Велев

Законодателни промени във връзка с безопасността по пътищата поискаха на протестен митинг-шествие. Националната инициатива се проведе във Варна, Бургас, Мездра, Пловдив, Русе и София. Протестът се организира под наслов „Да спрем убийствата на пътя“. Подкрепата си за проявата заяви омбудсманът на Република България Мая Манолова.

С минута мълчание в памет на жертвите и пускане на черни балони в небето започна протестът във Варна.

Протестиращите настояха за адекватна политика и ефективни решения за безопасността и сигурността по пътищата в България. На дискусия с участието на експерти и представители на неправителствени и граждански организации са формулирани редица предложения в тази посока, които са депозирани в деловодството на Министерския съвет, обяви пред присъстващите демонстранти Анелия Терзиева, една от организаторите на протеста във Варна. Нейният син Никола Терзиев загина преди около година на магистрала „Хемус”. Неговият автомобил беше блъснат от „Фолксваген голф“, движещ се с 215 м/ч., а виновният шофьор Бейтула Исмаил получи 5-годишна ефективна присъда.

Една от мерките, която се предлага от експерти, е създаването на агенция за безопасност на движението по пътищата. Тя ще анализира риска от пътни произшествия, ще оценява пътния травматизъм. Ще бъде независима, на пряк отчет на министър-председателя.

Второто предложение е да бъде въведен терминът „пътно убийство“. Ако умишлено пристъпиш закона – шофиране след употреба на наркотици, на алкохол, надвишаване на допустимата скорост, отнемане на предимство, или т.нар. случаи на изключителна вина, това вече да не се квалифицира като непредумишлено убийство, а като пътно убийство. В такъв случай наказанието е минимум пет години ефективна присъда, и то при облекчаващи вината обстоятелства.

Третото предложение е от първи до десети клас да бъдат въведени часове по безопасно движение по пътищата и в края на всяка учебна година да се държи тест. Само този, който има 10 издържани теста и е навършил 18 години, да има право да се явява на шофьорски курсове, предлагат експерти.

Друга от мерките, която близките на жертви на войната по пътищата смятат, че е добре да бъде въведена, е младите шофьори, които току-що са получили книжка, да имат право да карат автомобил до 1200 кубика и до 75 конски сили или с придружител, който има над 5 години стаж като шофьор. Мотивът им за подобно искане е, че пътният травматизъм се предизвиква основно от неопитни шофьори.

За промяна в Наказателния кодекс се обяви друг от протестиращите – Радослав Ганчев. Той е загубил съпругата си при инцидент на пътя преди около 6 месеца. Според него трябва да се прецизира частта, която касае отлагане на наказанието. Той изтъкна, че само с една бележка на виновното лице, че е прието за студент, е възможно то да получи условна присъда. Мнението му е, че отлагане на наказанието трябва да се допуска само в случаите, когато човек действително по невнимание или непредпазливост е допуснал катастрофа. „Съпругата ми беше лекар. Прегазена беше при катастрофа и е починала в линейката на път за болницата. Вече 6 месеца чакам правосъдие, а това, което имам до момента, е един протокол от КАТ, в който пише – „За изясняване“. При такива случаи никой не иска да стане свидетел, защото, като погледна в решенията по подобни дела, те се проточват с години наред, защото има заинтересовани лица, които печелят от това. В съдебната система таксите не са малки, за да се заведат дела за обезщетение, а за да се заведе дело, първо трябва да мине през прокуратурата“ – разказа Радослав Ганчев.