Изящна плетачка демонстрира уникални рокли на Панаира на занаятите във Варна (СНИМКИ)

Атрактивна и изящна майсторка на плетива привлича посетителите на Панаира на занаятите. Анета Драганова живее във Варна, но за първи път гостува на арт изложението. „Всяка година ние представяме автори, които са нови за Международния панаир на занаятите и изкуствата. Вече имаме десетки открития. За Анета ни казаха други наши изложители. Те просто ни попитаха къде е тя, защо не сме я канили до сега. И ние решихме да я поканим, за да представи уменията си пред всички гости на Панаира. При Анета Драганова има едно невероятно съчетаване на занаят, който е традиционен с младежка атрактивност. В това се състои предаването на традицията в съвремието, което за нас като организатори на най-голямото арт изложение в България е много важно, тъй като ще осигури съществуването на всички занаяти, които ние искаме да съхраним“ – коментира за медийна група „Черно море“ Веселина Савова, която вече 21 години организира международния панаир на занаятите и изкуствата във Варна.

Уникалното на плетените дрехи на Анета е, че могат да се носят по няколко различни начина, като дори има случаи, в които рокля става на гащеризон, а дори и на чанта. „Правя много неща. Всъщност всеки, който плете може всичко. Това е нормално, всеки творец може да измисли най-различни неща“, опитва се да скромничи тя. На въпрос от къде черпи вдъхновение, тя през смях отговаря – „Знам ли, сигурно от Космоса“. Но когато се замисля е категорична: „Общуването с хората много ме зарежда. При мен не се спират случайни хора, тъй като нещата, които правя не са масови, те не са за всеки вкус. При мен идват само хубави хора – много сладки, много весели и ме зареждат с усмивките и пожеланията си. Понякога дори ме провокират, тъй като сами измислят нови начини за обличане на някои от дрехите“.

Анита се е научила да плете още като дете от майка си. „Имам чувството, че цял живот плета. Първоначално беше хоби. В един момент се оказа, че повечето ми приятели искат да носят дрехи като моите или да имат щуротийки като моите, тъй като не всяко нещо, което изработя става за обличане. От 10-11 години мога да кажа, че това се превърна в професия за мен“, разказва тя.

Анета е откровена, че не разсъждава за бъдещето на занаята и не става за учител, но дава всичко от себе си тук и сега. Тя пише и стихове, които споделя предимно с приятелите си и те вече дори си имат любими сред тях.

„Забравих си червилото, сложих си усмивка“ е най-краткото, но го отправя като пожелание към всяка дама, която се отбива при нея. Трябва да се усмихвате, усмивката краси, убедена е Анета и го казва с усмивка.