Психиатър: Пенсионерите масово се увличат по хазарта

Хазартът е широко разпространено развлечение, срещащо се под множество форми – казина, онлайн залагания и лотарийни игри. Тези дейности обаче могат да имат сериозни последици, в това число и развитие на зависимост. И докато преди години предимно младите хора се увличаха по хазарта, днес този порок обхвана почти цялото население, като най-опасно е сериозното разпространение сред най-възрастната част от населението – пенсионерите.

Клиничната диагноза в случая е „патологично влечение към хазарт“, има критерии, според които тя се поставя, като те до голяма степен съвпадат с параметрите, по които се поставя диагнозата „алкохолна зависимост“, разкри в студиото на телевизия „Черно море“ проф. д-р Христо Кожухаров, шеф на психиатричната клиника в УМБАЛ „Св. Марина“ и ръководител на катедра „Психиатрия и медицинска психология“ в МУ – Варна.

Според проф. Кожухаров хазартната зависимост спокойно може да се сравни с алкохолната и наркотичната, тъй като зависимото поведение не се свежда само до определени вещества, но и към дейности, казва експертът.

По думите му проблемът възниква тогава, когато залаганията пречат на нормалното функциониране на засегнатия. „Някои от пациентите, които консултираме, например играят хазарт, без да са зависими, някои са били зависими и са в период на ремисия, а други са в периоди на постоянна зависимост“, добавя той.

Парадоксалното, според него, е, че при хазартно зависимите личности има и физическа зависимост. „Когато не играе, пациентът става напрегнат, тревожен и раздразнителен. Има мисли как трябва да се върне да играе отново, за да оправи щетите от предишния път, и продължава играта на хазарт, независимо от знанието за вредни последици – загуба на работа, разпадане на семейство или загуба на основно жилище. В практиката си съм имал зависим пациент, който пътува и прави толкова дълги рейсове, колкото загуби е направил. Той не може да планира семейното си функциониране. Ако е направил по-големи загуби, той ще има по-дълги рейсове, за да може да компенсира. Или пациент, който оставя семейството си без ток, тъй като проиграва парите, или оставя семейството си на улицата, залагайки основното си жилище – проблемът е страшен“, посочва проф. Кожухаров.

Интересен момент, според него, е, че всъщност за пациента не е толкова важно дали ще спечели, или ще загуби – важна е самата игра. Това е механизмът на зависимостта. Той и като печели, не спира да играе и като губи. Играта му носи тръпката.

Терапията, казва професорът, е цялостна промяна на личността, насочена към преформулиране на целите на този човек.

„Младите хора са от поколение, което иска да печели, без да полага усилия, без да инвестира, просто защото има късмет, докато възрастните считат това за спасение.

Чувал съм за хора в малки населени места, за които основният поминък е да търкат билетчета“, казва докторът, като уточнява, че е необходимо агенцията по хазарт да отделя средства за превантивни програми.

По думите на професора тези пациенти няма смисъл да лежат в болница, а има смисъл да са в рехабилитационни центрове, в групи, както и да ходят на амбулаторна терапия.

Той уточни също, че помощ търсят основно млади хора, към средна възраст. Възрастни не търсят помощ.

„Много е важна ролята на близките на пациента. Често се случва семейства да се разпадат. В такива моменти понякога помага първичното семейство“, допълни проф. Кожухаров и акцентира, че превенцията трябва да бъде насочена към младите хора и тяхното възпитание, като много важно, според него, е да разберат, че могат да постигнат нещо само и единствено полагайки труд.

ИВАН БАРБОВ

МАРИАНА СТОЙКОВА

Целия разговор с проф. д-р Христо Кожухаров може да видите тук: "Щрихи от утрото" (17.10.2018) - Защо хазартната зависимост придоби епидемични мащаби?