Скулптори от 4 страни ваят фигури от камък в курорта Св. св. Константин и Елена (СНИМКИ)

Скулптори от 4 страни ваят фигури от камък в курорта Св. св. Константин и Елена. Две дами от Турция и Белгия, двама артисти от Индия и Македония и един български автор представят своите проекти в рамките на V пленер по скулптура „Докосване до природата“. Артпроявата е международна и засега няма аналог в страната.

В това издание на конкурса участваха 38 проекта на 27 автори от България, Белгия, Украйна, Македония, Индия, Швейцария, Иран, Италия, Австрия, Русия и Турция. Комисия от представители на фондация „Св. св. Константин и Елена“ – организатор на събитието, община Варна, Съюзът на българските художници и артистичните среди във Варна определиха 5-те проекта, които вече се реализират.

Атанас Атанасоски от Северна Македония

участва за втори път в пленера. Реализирал е повече от 40 скулптурни изложби и е участвал в международни симпозиуми в Ню Йорк, Виена, Абу Даби, Лондон и др. Неговият проект се нарича „Геометрична вълна”. С него свързвам темата за морето, небето, земята, космоса и повтарящата се цикличност – ден и нощ, пролет, лято, есен, зима… Тя е въплътена във фигурата, която вая, обяснява Атанасоски. Той е много доволен от организацията и условията за творците на пленера и не крие, че догодина би дошъл с удоволствие отново. Това е един от най-добрите симпозиуми, в които съм участвал. Самото участие не означава само ваене на форми. Много важна е също комуникацията между отделните автори, обменът на творчески идеи и техники, за да има какво да научим един от друг, признава Атанасоски. Русенският варовик, с който работим, е мек и прави работата ни спорна, каза още той.

Иван Стоянов е най-младият от всички

и идва за четвърти път на пленера. Неговият проект се нарича „Артефакт от изчезнала цивилизация“. С него засягам темата за изчезващото знание, имайки предвид Атлантида, пояснява Иван. За мен каменните основи са основите на бъдещето. Чрез камъка всъщност съхраняваме знанието. Нещо, което съвременният човек трудно осъзнава. Иван не крие, че като всеки скулптор си говори с камъка. Водим диалог, който ми помага да се вглъбя още повече в себе си по време на работа и да трансформирам енергията, скрита в камъка, пояснява младият мъж. Той също смята, че организацията на пленера е на ниво.

Цветанка Койкова е родена във Варна,

но живее и работи от дълги години в Белгия. Там е започнала да се занимава с изкуство. Проектът й се нарича „На морското дъно”. Има свои скулптури в 20 държави на 4 континента и харесва всяка от тях. Всяка е различна, със свой собствен характер и не се повтаря. Съобразена е с мястото, където е правена. „На морското дъно” напомня за раковини, които са свързани като семейство. Посланието е човек да не губи никога връзка с природата и морето, категорична е Цветанка. Тя не крие, че се чувства щастлива в родния си град. Доволна е от русенския варовик, с който работи, защото е мек и се моделира лесно. За нея камъкът е като компютър, който има своя памет. Общуването с него е същото както между две личности. В процеса на комуникация установявам, че камъкът е като човешкото тяло – има меки и твърди части, и работата се превръща в удоволствие, казва Цветанка. Тя също е много доволна от организацията на пленера и възможността да общува с колегите си. Всеки има свой стил и така можем да научим нещо от другия. Човек се учи през целия се живот. Така е и в скулптурата, обобщава тя.

Гададхар Ожха е от Индия

Повече от 20 години живее и твори в Париж. Неговият проект носи името „Танцуваща кралица“. Скулптурата е вдъхновена от медузите и техния танц по вълните. То всъщност не е танц, движат се постоянно в морето, но на мен ми прилича на танц. Медузите са много интересни същества и затова избрах да кандидатствам с този проект. Много приятно се работи с русенския варовик, много е мек. Предпочитам да работя ръчно, защото иначе се вдига много шум. Обичам да общувам с камъка, винаги го следвам. Роден съм в семейство на скулптори и ми е много интересно да работя с други творци. Бил съм на много пленери и организацията тук е на много високо ниво, каза индийският творец.

Фиген Алтън

е от Турция. Идва от Анталия. В професионалната й кариера се вписват участия в десетки изложби, симпозиуми и творчески проекти. Работата ми се нарича „Ядрото“ и символизира началото в природата, детето в майката, пояснява тя. Хоризонталните форми са като жена. Обожавам празнотата в моите скулптури. Така камъкът си поема въздух и винаги залагам на хоризонтални форми и празнота. От 5 години работя с камък и го обожавам, а с този тип камък - за първи път. Много е приятен. Доволна съм от организацията и съм щастлива, че съм тук. Това е първият път, в който съм в България, и се надявам да се върна догодина, добавя тя.

Изложбата на готовите творби ще видим на 21 май за празника на курорта Св. св. Константин и Елена.

V пленер по скулптура „Докосване до природата“ се организира от фондация „Св. св. Константин и Елена“ с финансовата подкрепа на фонд „Култура“ на община Варна, с подкрепата на „Скални материали“ АД, гр. Русе – дружеството, дарило необходимия камък за изработка на произведенията, и със съдействието на Съюза на българските художници.

СТАВРИ ТАРГОВ

Снимки: ПЛАМЕН ГУТИНОВ

Артефакт от изчезнала цивилизация“ е напомняне към човечеството да не губи връзка със знанието.

Фигурата „На морското дъно”

Иван Стоянов.

Фиген Алтън.

„Ядрото“

Гададхар Ожха.

Цветанка Койкова в действие.

Танцуваща кралица“ в процес на работа.

С „Геометрична вълна” авторът иска да свърже темата за морето, небето, земята, космоса и повтарящата се цикличност – ден и нощ, пролет, лято, есен, зима…