Отбелязваме 1156 г. от основаването на Българската православна църква

На 4 март отбелязваме една забележителна дата в българската история – основаването на Българската православна църква. На днешната дата в Константинопол на поместен църковен събор е даден първият статут на автономия на нашата църква. Този важен за християнството събор е свикан, за да се уредят възникнали проблеми между Изтока и Запада, но най-вече да се реши църковният статут и принадлежността на новопокръстения български народ. Тази дилема се е превърнала в камък на раздора между Рим и Константинопол поради стратегическото местоположение на Българската държава. Проблемът се усложнявал поради сложността на юрисдикцията над българските земи. Той обаче е бил разрешен веднъж и завинаги на извънредно заседание на Константинополския събор, състояло се на 4 март 870 г., на което са присъствали и представители от България.

Така по времето на управлението на св. княз Борис-Михаил Покръстител, било решено, че Църквата в българските земи в бъдеще ще принадлежи към Константинополския патриархат и ще изпълнява своята мисия като неразделна част от Православната църква, но с вече автономен статут. Вероятно пръв български архиепископ е бил Георги, с титлата "Доростолски", а седалището му е било в тогавашната българска столица Плиска. С този статут БПЦ просъществува до 927 г., когато е признат рангът й на патриаршия по времето на цар Симеон Велики.

4–ти март е и една от най-тъжните дати в съвременната история на нашата държава. През 1977 година земята под планината Вранча в Румъния се разтърсва с магнитуд от 7.6 по скалата на Рихтер. Най-засегнат у нас е град Свищов, където два жилищни блока рухват и погребват обитателите си. Трагедията започва точно в 21:24 часа. Сеизмичната вълна тръгва двайсетина секунди по-рано от епицентъра във Вранча. Бедствието от 7,6 степен по скалата на Рихтер трае по-малко от минута, но картината е апокалиптична. Градът потъва в мрак. Свищов е обхванат от масова паника и истерия. Въпреки трагедията и стенанията изпод развалините, из улиците излизат мародери, които плячкосват в тъмното магазини и опустели домове. Около полунощ спасителите започват да вадят първите трупове.

Блок № 1 на ул. “Георги Матев” - 1 и общежитието на завод “Свилоза” са се превърнали в огромни ковчези. 8-етажната жилищна кооперация по официални данни погребва 76 души. Общежитие на “Свилоза” дава 45 жертви. Всичките загинали до един са млади специалисти, пристигнали по разпределение в Свищов. За разлика от съседния осем етажен блок изпод руините на общежитието са измъкнати и доста оцелели по чудо в кухините на падналите вертикално пакети.

Истината се оказва много по-жестока от тази за Чирпанското земетресение през 1928 г., официално признато за най-убийственото в историята на България със 128 загинали. За учените сеизмолози днес истината за “Свищов-1977” г. вече не е тайна – около 250 жертви.