ЕК вижда основания за процедура срещу България заради бюджетния дефицит

Европейската комисия препоръча България да продължи предпазлива фискална политика и да предприеме мерки за подобряване на събираемостта на данъците и ограничаване на сивата икономика. Това става ясно от пролетния пакет на Европейския семестър за 2026 г., предаде БГНЕС.

Най-същественият извод за страната е свързан със състоянието на публичните финанси. Комисията съобщава, че е изготвила доклад по член 126, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз за оценка на спазването на критерия за бюджетния дефицит от България. Заключението е, че откриването на процедура при прекомерен дефицит за страната на този етап е оправдано.

България е сред петте държави членки, за които Комисията е направила такава оценка. За разлика от Малта, за която се предлага прекратяване на процедурата при прекомерен дефицит, и от други държави, за които е отчетен напредък в коригирането на бюджетните дисбаланси, за България Брюксел отчита необходимост от допълнителни действия.

В доклада за страната Комисията посочва, че икономиката е останала устойчива през 2025 г., като реалният растеж на БВП е достигнал 3,1%. Той е бил подкрепен основно от силното вътрешно търсене, ръста на частното потребление, инвестициите и публичните разходи. Нетният износ обаче е имал отрицателен принос за растежа заради спад на износа и силно увеличение на вноса.

Инвестициите са нараснали значително през 2025 г. Бруто образуването на основен капитал се е увеличило с 11,4%, подкрепено както от частните инвестиции, така и от по-доброто усвояване на средства по Механизма за възстановяване и устойчивост.

Въпреки добрата макроикономическа картина, Комисията предупреждава за нарастващ фискален натиск. Дефицитът на сектор „Държавно управление“ е достигнал 3,5% от БВП през 2025 г. и според пролетната прогноза на Комисията се очаква да се увеличи до 4,1% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г.

Публичният дълг също се очаква да нарасне. По оценка на Брюксел той ще се повиши от 29,9% от БВП през 2025 г. до 32,3% през 2026 г. и 35,5% през 2027 г. Причините са свързани с трайни увеличения на разходите, по-високи заплати в публичния сектор, социални плащания и нарастващи разходи за отбрана.

Комисията отбелязва, че след години на фискална дисциплина България отчита дефицити от 2020 г. насам. Брюксел предупреждава, че големи и постоянни увеличения на разходите без компенсиращи структурни мерки за финансиране допринасят за продължаващите дефицити, въпреки положителния икономически растеж.

В препоръките към страната Комисията призовава за продължаване на предпазливата фискална политика, като същевременно се осигурят необходимите инвестиции и разходи за отбрана. Според европейските институции всички мерки за компенсиране на високите енергийни цени трябва да останат временни.

Сериозен акцент е поставен върху данъчната система. Комисията посочва, че приходният ѝ капацитет е сравнително нисък. Общите приходи като дял от БВП са 36,1% през 2024 г. при средно 46% за ЕС, а общите данъчни приходи, включително задължителните социални осигуровки, са 30,5% от БВП при 39,4% средно за Съюза.

Брюксел отчита и проблем със справедливостта на данъчната система. Данъчната структура разчита силно на данъци върху потреблението, а плоският данък от 10% върху личните доходи почти не създава преразпределителен ефект. Комисията посочва, че България е единствената държава членка, в която хората с високи доходи плащат малко по-нисък дял от дохода си като данъци в сравнение с хората с ниски доходи.

Сивата икономика остава сериозен проблем. По последни оценки, цитирани в доклада, тя достига почти 35% от БВП. Комисията посочва също значителни пропуски при облагането на личните доходи и социалноосигурителните вноски, както и високо равнище на просрочени данъчни задължения.

Сред препоръчваните мерки са въвеждане на необлагаем минимум в комбинация с по-висока плоска ставка, ограничаване на плащанията в брой, по-добро събиране на просрочени задължения, актуализиране на кадастралните оценки за имотните данъци и по-голямо използване на данъци върху транспорта, замърсяването и ресурсите.

Комисията обръща внимание и на обществените поръчки. Конкуренцията остава ограничена, като делът на процедурите само с един кандидат е нараснал до 41% през 2025 г., а делът на директните възлагания без предварително публикуване е достигнал 27%, най-високото равнище в ЕС. Според доклада това подкопава качеството на публичните инвестиции и създава риск за публичните финанси.

Брюксел отчита, че възприятията на бизнеса за обществените поръчки остават силно негативни. Значителна част от компаниите смятат, че процедурите включват условия, написани за конкретни участници, а политическото влияние в обществените поръчки вреди на растежа, защото облагодетелства свързани фирми за сметка на по-конкурентни кандидати.

В областта на институциите Комисията отчита липса на напредък при ефективното разследване и преследване на корупцията по високите етажи. Посочва се, че България все още не е изградила убедителни резултати по дела за корупция на високо равнище. Остават и притеснения за независимостта на регулаторните органи и функционирането на Висшия съдебен съвет, който работи с изтекъл мандат от 2022 г.

Комисията препоръчва също ускоряване на реформите и инвестициите по Механизма за възстановяване и устойчивост. По данни от доклада планът на България е с общ обем от 6,17 млрд. евро, което съответства на 6,52% от БВП. Към 8 май 2026 г. на страната са изплатени 3,27 млрд. евро, или около 53% от общия ресурс, след изпълнение на 128 етапа и цели.

България разполага и със значителен ресурс по политиката на сближаване. За периода 2021-2027 г. кохезионните фондове осигуряват 10,7 млрд. евро, или 12,9 млрд. евро заедно с националното съфинансиране. Това се равнява на около 12% от БВП за 2024 г. и превръща тези средства в един от основните източници на публични инвестиции.

Въпреки това Брюксел отчита слабости в административния капацитет, особено на регионално и общинско равнище. Според доклада 74% от общините съобщават за трудности при привличането и задържането на квалифицирани експерти за изпълнение на европейски проекти. Това затруднява ефективното използване на средствата от ЕС и задълбочава регионалните различия.

Комисията отбелязва, че регионалните дисбаланси остават значителни. Икономическата активност и възможностите за заетост са силно концентрирани в големите градове и особено в столицата, която генерира около половината от националния БВП. В същото време Северозападният и Северният централен регион остават сред петте най-бедни региона в ЕС.

В областта на енергетиката България е насърчена да ускори декарбонизацията на икономиката, да развива производството на електроенергия от възобновяеми източници, да модернизира електропреносната и електроразпределителната мрежа и да предприеме мерки за ограничаване на енергийната бедност.

Комисията посочва, че през 2025 г. възобновяемите източници за първи път са изпреварили въглищата в електроенергийния микс на България. Това е резултат основно от разширяването на соларния капацитет. Вятърната енергия обаче остава слабо развита, а пазарът продължава да бъде засегнат от високи цени на едро и значителна зависимост от изкопаеми горива.

Брюксел отчита напредък при батерийните системи за съхранение на енергия. По линия на Плана за възстановяване и устойчивост България е сключила договори за значителен капацитет за съхранение, което може да помогне за интегриране на повече възобновяема енергия и за стабилизиране на мрежата. В същото време интелигентните електромери остават под 5%, което ограничава възможностите за динамично ценообразуване и участие на потребителите в управлението на търсенето.

Енергийната бедност остава структурен проблем. Подкрепата продължава да се предоставя основно чрез ниски регулирани цени, а не чрез достатъчно целенасочени помощи за най-уязвимите домакинства. Комисията отбелязва, че България е приела дефиниция за енергийна бедност и разработва информационна система за идентифициране на енергийно бедните домакинства, която се очаква да заработи до средата на 2026 г.

Докладът отчита и сериозни слабости в индустриалната декарбонизация. Българската преработваща промишленост остава най-интензивната по емисии на парникови газове в ЕС, с емисии на единица добавена стойност над два пъти над средното за Съюза. Енергийната интензивност на индустрията също е сред четирите най-високи в ЕС.

В областта на образованието Комисията предупреждава, че България продължава да изостава по базови умения, приобщаване и връзка между обучението и пазара на труда. Около половината от българските 15-годишни ученици не достигат минимално ниво на основни умения, което е приблизително два пъти над средното за ЕС. Проблемът е още по-сериозен в селските райони и сред децата от уязвими групи.

Висшето образование също не отговаря в достатъчна степен на нуждите на икономиката. Делът на студентите в STEM направления е под средното за ЕС, а България е сред държавите с най-нисък дял на STEM завършилите. Това ограничава потенциала за иновации, производителност и технологично развитие.

Пазарът на труда остава стегнат, като безработицата е спаднала до 3,5% през 2025 г. Недостигът на работна сила обаче е сериозен в здравеопазването, индустрията и строителството. Заетостта на хората между 20 и 64 години достига 77%, но регионалните различия остават значителни, а Северозападният регион продължава да изостава сериозно.

Въпреки ръста на заплатите качеството на работните места остава проблем. България има един от най-високите дялове на работещи бедни в ЕС. Трудовите злополуки с фатален изход също остават сред най-високите в Съюза, а социалният диалог и колективното договаряне са слабо развити.

Комисията обръща внимание и на бедността и социалното изключване. Въпреки известен напредък, уязвимите групи, включително ромите, продължават да са изложени на много висок риск от бедност и социално изключване. Социалните трансфери имат слаб ефект върху намаляването на бедността, а доходното неравенство остава сред най-високите в ЕС.

Здравеопазването е друга област с тежки структурни проблеми. България има една от най-ниските очаквани продължителности на живота в ЕС и висока предотвратима смъртност. Системата остава силно ориентирана към болничната помощ, а разходите за профилактика са сред най-ниските в ЕС.

Достъпът до здравни услуги се затруднява от недостиг и неравномерно разпределение на медицински специалисти, високи доплащания от пациентите и ограничена извънболнична помощ. България има най-високия дял на директни плащания от джоба на пациентите в ЕС, 35,5% през 2023 г., което е 2,5 пъти над средното за Съюза.

Препоръките обхващат още устойчивия транспорт, водната инфраструктура и климатичната устойчивост. Комисията посочва, че България остава слабо подготвена за климатични рискове, а загубите на вода в мрежата надхвърлят 60%, най-високото равнище в ЕС. Само около 2% от свързаните с климата загуби са застраховани при средно 25% за ЕС.

В областта на транспорта Брюксел отбелязва слаб напредък при устойчивата мобилност и пътната безопасност. През 2024 г. България е отчела 478 загинали при пътни произшествия и остава с втория най-висок процент на смъртност по пътищата в ЕС, със 74 жертви на милион жители при средно 45 за ЕС.

Пролетният пакет на Европейския семестър определя основните икономически и социални приоритети за държавите от ЕС и служи като база за координация на националните политики през следващата година.