България влиза под засилен европейски контрол заради висок бюджетен дефицит, какво следва

България попадна под процедура на Европейския съюз за прекомерен дефицит заради очаквано превишаване на допустимия праг на бюджетния дефицит. Решението означава, че страната ще бъде обект на по-строго наблюдение от европейските институции и ще трябва да представи конкретни мерки за ограничаване на разликата между приходите и разходите в държавния бюджет.

Причината за процедурата е прогнозата държавният дефицит на България да достигне 4,1% от брутния вътрешен продукт през 2026 г., при изискване на ЕС този показател да бъде под 3%. Очакванията са страната да остане над установения лимит и през следващата година. Механизмът не представлява наказание или автоматична санкция за България. Той е част от правилата на ЕС за финансова дисциплина и цели държавите членки да предприемат действия за стабилизиране на публичните си финанси.

Европейските правила поставят две основни ограничения – бюджетният дефицит да не надхвърля 3% от БВП, а държавният дълг да бъде до 60% от БВП или да намалява устойчиво, когато е над тази граница.

В случая с България проблемът е свързан основно с дефицита. Според оценката на европейските институции по-високото му ниво не може да бъде обяснено единствено с увеличените разходи за отбрана, които в определени случаи могат да бъдат отчетени като изключение.

Това означава, че причините се търсят в по-широк дисбаланс между държавните приходи и разходи.

В рамките на процедурата България трябва да представи план за ограничаване на дефицита и конкретни мерки до 15 октомври 2026 г.

Съветът на ЕС поставя и ограничения върху темпа на нарастване на нетните държавни разходи. Целта е постепенно намаляване на бюджетния дефицит и връщане към изискванията на европейските правила.

Ако страната изпълнява препоръките и успее да свали дефицита под допустимите 3% от БВП до 2029 г., процедурата може да бъде прекратена.

Самото откриване на процедурата не означава спиране на европейско финансиране и не води автоматично до финансови санкции. На този етап България трябва да покаже, че предприема ефективни действия. Санкции могат да бъдат обсъждани единствено при липса на достатъчен напредък и неизпълнение на дадените препоръки.

За държавите извън еврозоната механизмът има различни параметри, докато за страните от еврозоната европейските правила предвиждат възможност за финансови санкции при продължително неизпълнение.

Процедурата няма да определи конкретно кои разходи трябва да бъдат намалени или кои приходи да бъдат увеличени. Тя обаче поставя рамка пред следващите бюджети – всяко ново харчене ще трябва да бъде съобразено с целта за ограничаване на дефицита. Възможните мерки могат да включват по-строг контрол върху държавните разходи, подобряване на събираемостта на приходите и преразглеждане на част от планираните политики.

За гражданите и бизнеса това не означава незабавно увеличение на данъци или съкращаване на социални плащания, но поставя ограничения пред възможността за разширяване на държавните разходи без ясно осигурено финансиране.

Това не е първата процедура при прекомерен дефицит за България. Страната беше поставена под такъв режим през 2010 г., а две години по-късно Европейският съюз прекрати наблюдението, след като установи, че проблемите са преодолени.