Честваме паметта на света великомъченица Марина

На 17 юли църквата чества паметта на света великомъченица Марина. Тя се родила в средата на трети век и пострадала през 270 г., по времето на император Клавдий Втори. Била дъщеря на езически жрец в град Антиохия, област Писидия (днес в Южна Турция). Като малка баща й я възпитавал в идолопоклонство, но благодарение на слугиня християнка тя се запознала с истинската вяра в Спасителя Христос и станала убедена Негова последователка.

Когато била 16-годишна, започнало поредното жестоко гонение на християните. Много от преследваните се криели по пустини и планини. Но други оставали в градовете и се стараели да проповядват и разпространяват Божието слово. С такива хора тайно общувала и Марина. Тя много желаела да получи свето кръщение, но поради гонението нямало нито в града, нито в околностите свещеник, който да я кръсти. Това не намалявало нейната гореща вяра и искрен стремеж да живее според Христовия закон. И същевременно тя не се бояла открито да изповядва името на Иисус Христос, макар и да знаела, че може да бъде подложена на гонение.

Пръв неин гонител станал самият й баща. Като жрец той бил ревностен идолопоклонник и когато узнал, че дъщеря му вярва в Христос, започнал да я убеждава и наказва, за да се отрече от вярата си. Но тя спокойно отговорила: Аз се научих да вярвам в истинския Бог - Отец, Син и Свети Дух. На Него само принасям хвалебна жертва. Не мога на бездушни идоли да отдавам оная чест, която принадлежи на Създателя.

Тогава в яростта си бащата я предал на областния управител Олимврий, който положил много усилия да я върне към идолопоклонството, всичко обаче било напразно. Скоро от убеждаване преминал към жестоки мъчения, в които войниците често били безчовечни. Но девойката оставала непреклонна. Накрая управителят заповядал да я обезглавят. Това станало на 17 юли.

В българския фолклор Света Марина е известна най-вече като Огнена Марина – повелителка на огъня и закрилница на нивите, реколтата и земеделския труд. Народните вярвания я свързват със стихиите и я почитат като пазителка от пожари, гръмотевици и природни бедствия.

Празникът ѝ се отбелязва в края на т.нар. Горещници – три последователни дни, които според народния календар са сред най-топлите в годината. Смята се, че през този период огънят има особена сила, затова хората избягвали тежка работа на полето и не започвали нови дейности, за да не си навлекат нещастие.

Един от най-разпространените обичаи на Огнена Марина е паленето на ритуален огън. В много краища на страната хората прескачали пламъците за здраве, късмет и предпазване от болести. От свещения огън се вземала жарава, с която се палело домашното огнище, за да носи благополучие на семейството през цялата година.

Според старите поверия именно около празника на Света Марина водата също придобива лечебна сила. Вярвало се, че къпането в извори, реки или минерални води в тези дни предпазва от болести и носи здраве през цялата година.

С Огнена Марина започвал и периодът на летните седенки – време за срещи на младите хора, песни, веселие и любовни наричания, които според народните вярвания можели да помогнат за намирането на избраник.

На 17 юли имен ден празнуват всички, които носят имената Марин, Марина, Маринела, Маринка, Маринел и техните производни.