По-малко катастрофи? Пътищата са добри само в 1/3 от общините

Състоянието на пътната мрежа остава в центъра на обществения дебат, най-вече в контекста на тежките катастрофи и търсенето на мерки за повече безопасност.

Често във фокуса са поведението на шофьорите, контролът по спазването на правилата и санкциите, докато качеството на самата инфраструктура остава на заден план. Макар да не изчерпват цялостната картина на пътната безопасност, общинските данни на Агенция “Пътна инфраструктура” ясно показват къде са концентрирани проблемите и кои общини изостават най-много в поддръжката на пътищата.

Данните, които разглеждаме, са предоставени по Закона за достъп до обществена информация от АПИ и представят състоянието на пътната настилка към края на 2025 година. От значение за актуалния дебат е, че данните описват единствено самата настилка, но не и съпътстващата я физическа инфраструктура – мантинели, знаци, осветление и подобни.

Става дума за състоянието на републиканската мрежа; общинските пътища попадат извън този преглед, тъй като не са отговорност на агенцията.

При пътищата с настилка АПИ разграничава три типа:

- Пътища в добро състояние с повреди по настилката под 10%;

- Пътища в средно състояние с повреди по настилката от 10% до 30%;

- Пътища в лошо състояние с повреди по настилката над 30%.

Днес се спираме по-подробно на данните за общините.

Пътищата в отделните категории според състоянието са почти равномерно разпределени — около 37% от отчетената дължина са в добро състояние, 36% са в средно, а 27% са в лошо. В 53 общини повече от половината настилка е в лошо състояние, а в 100 общини лошите пътища са поне една трета от отчетената обща дължина.

Обратно, в 86 общини с добра настилка е над половината от пътната мрежа, което показва, че влошаването не е равномерно разпределено, а силно концентрирано.

Показателно е и че в 31 общини няма нито един километър републикански път в добро състояние – цялата мрежа е в различен етап на разпад

Мрачната картина може да се допълни – има общини, в които лошото състояние доминира почти изцяло. В Мизия, Цар Калоян, Медковец, Якимово и Якоруда цялата отчетена дължина на настилката попада в категория "лошо", а в Приморско, Борован, Дългопол, Георги Дамяново, Несебър и Царево делът също е много висок.

При част от тези общини става дума за сравнително малки по дължина участъци, но има и случаи, в които лошото състояние обхваща значителна мрежа от по над 50 км път — например във Враца, Монтана, Средец, Разград, Видин, Несебър, Сунгурларе, Ихтиман и Самоков.

В другия край на разпределението има общини, при които почти цялата или цялата настилка е в добро състояние — например Струмяни, Суворово, Банско, Минерални бани, Чупрене, Опака, Неделино и Сопот.

По-големи общини като Велинград, Благоевград, Аксаково, Омуртаг, Асеновград, Димитровград и Свиленград също се отличават с висок дял на пътищата в добро състояние.

Има отчетлива разлика в състоянието на пътищата между Северна и Южна

България

Общините с много висок дял на пътищата с настилка в добро състояние са съсредоточени в Югозападна България, и обратно – в Северозапада са концентрирани тези с висок дял на лоши пътища. Въпреки че част от тези вариации се обясняват с различните темпове на изграждане на нови магистрали и първокласни пътища, неизбежно роля играе и приоритизирането на ремонтите в определени региони на страната.

Дебатът около катастрофите и смъртността в никакъв случай не се изчерпва с качеството на настилките и останалата физическа инфраструктура. Тя обаче е незаобиколим фактор – и най-добрите шофьори и безопасни автомобили не могат да преодолеят лошото състояние на пътищата.

По тази причина мерки, които целят спад на инцидентите, по необходимост трябва да адресират качеството при изграждането, но особено при поддръжката на пътната мрежа.