Борино ще бъде първата община в България с план за мирно съжителство с мечките

Първите стъпки в създаването на общността бяха обсъдени в сградата на  общината между представители на РИОСВ – Смолян, на местната власт, местните горски и ловни стопанства, както и обикновени хора и ловната дружинка на Борино

На 22 юли в село Борино, област Смолян, представители на WWF България, на местната общност и на различни институции и предприятия обсъдиха необходимите стъпки в посока изграждане на първата българска общност за мирно съжителство с мечки в България (станали известни в света като bear-smart communities). На срещата присъстваха кметовете на селата Борино, Буйново и Ягодина, представители на общината в Борино, на Регионалната инспекция по околна среда в Смолян, на Южноцентралното държавно предприятие (ЮЦДП), на държавни горски стопанства, на ловната дружинка на с. Борино, както и местни хора, претърпели щети от мечки. Срещата се организира от WWF България в рамките на проект „Заедно за природата“ с помощта на Швейцарско-българската програма за сътрудничество. Целта беше участниците заедно да идентифицират конкретните проблеми и нужди на общността и да набележат следващите стъпки в изграждането на общност за мирно съжителство между хората и мечките, които са защитен от българското законодателство вид.

Защо срещите с мечки в България зачестяват?

Причината WWF да избере община Борино, е че това е една от общините, където често се случва мечки да слизат в близост до хората, да нанасят щети върху селскостопанско имущество и домашни животни и като цяло да създават риск от конфликтни ситуации. Една от основните предпоставки за това в цялата страна е липсата на достатъчно храна в гората – при падането на ранна слана например, плодните дръвчета измръзват. Ако годината е лоша и за жълъдите – също част то диетата на вида – каквато беше 2025 г., проблемът се задълбочава. Топлите зими също пречат на мечките да заспят зимен сън. Ако времето е хубаво, те продължават да търсят храна и знаят, че около селата и туристическите обекти има контейнери за отпадъци с храна, които са леснодостъпни, а в хранилките за сърни и диви прасета има царевица. Това създава множество предпоставки за среща между хората и мечките, които могат да бъдат опасни – и за хората и тяхното имущество, и за мечките.

Участниците в срещата обсъдиха картата на конфликите човек-мечка и местата, където са наблюдавани мечки, в периода 2007 г.-2025 г.

Как местните хора виждат проблема и какви решения предлагат?

За местните хора срещите с мечки са част от живота в района. Това за тях е риск, който познават добре и на който търсят мирно решение. Най-много щети от мечки по домашни животни в общината има в района на селата Буйново и Кожари, споделиха местните хора. Атаките се случват основно през есента и засягат предимно говеда, макар понякога да има поражения и върху пчелини. Местните ловци, гъбари и пчелари често забелязват мечки в района. Друг проблем е, че около често посещавани туристически обекти като Ягодинската пещера понякога се наблюдават разбутани от мечка кофи за смет. Затова кметът на село Ягодина изрази желание там да бъдат поставени контейнери с механизъм срещу отваряне, за да не свикват мечките с лесния достъп до храна, както и информационни табели за безопасно поведение в гората, които да предпазят туристите.

Международният опит показва, че лесният достъп на мечките до хранителни отпадъци е основната причина за конфликти. Затова обезопасявнето на контейнери е една от ключовите мерки за справяне с проблема

Какво представляват общностите за мирно съжителство с мечки?

Този подход – на срещи, при които местните хора, институциите, учените и гражданските организации заедно обсъждат проблемите и генерират решения, базирани на местната реалност – е в центъра на концепцията за т.нар. bear-smart communities или общности за мирно съжителство с мечки. Тя се ражда в провинция Британска Колумбия в Канада през 90-те години и оттогава набира популярност на различни места по света, където има риск от конфликт – като Италия, Румъния и Гърция. Подходът включва комбинирането на набор от мерки в зависимост от конкретните проблеми на общността. Те могат да включват поставянето на електропастири за предпазване на домашния добитък, пчелините и овощните градини, на защитни механизми срещу мечки върху кофите за смет, на информационни табели за безопасно поведение по туристическите маршрути, както и провеждането на обучения, дискусии и т.н. за промяна на нагласите на хората и запознаване с поведението на вида.

Мечките могат да надушат храна на до 30 километра разстояние, затова е важно хранителните отпадъци да бъдат обезопасени и турситите да не оставят храна в планината

Какви ще бъдат следващите стъпки в Борино?

Следващата стъпка в изграждането на общността за мирно съжителство с мечки ще бъде инсталирането на камери около имотите на ощетените животновъди и пчелари, за да се прецени кои са ключовите места за разполагане на електропастири и други защитни механизми. Според проучванията електропастирите могат да намалят загубите на стопаните с до 80–100%. Ще бъдат тествани също светлинни и звукови устройства за прогонване (например такива, които издават звук на кучешки лай), както и различни начини за обезопасяване на контейнерите за смет (защитни механизми срещу отваряне, поставяне зад заключени огради и др.)

Защо контейнерите за отпадъци са ключови за предотвратяване на срещи с мечки?

Неправилно съхраняваните отпадъци са сред основните атрактанти, които привличат мечките в населените места. Затова събирането на информация за сметосъбирането и сметоизвозването е от ключово значение. Друг важен елемент е картографирането на овощни градини и изоставени махали, където плодните дръвчета също служат като източник на храна и привличат животните, наред с пчелините. През есента WWF ще проведе и серия образователни дейности за ученици от община Борино.