На тази дата: Преди 149 години Шипка устоява в решителното сражение от отбраната на прохода

На 11 август 1877 г. (23 август по нов стил) се разиграва решителното сражение от отбраната на Шипченския проход по време на Руско-турската освободителна война. 149 години по-късно тази битка остава един от най-ярките символи на героизма и саможертвата по пътя към българската свобода.

В ранните часове на 11 август османската армия под командването на Сюлейман паша започва атака срещу защитниците на Шипченската позиция. Около 30-хилядна османска армия се опитва да преодолее съпротивата на близо 6500 руски воини и български опълченци и да продължи настъплението си към Северна България.

Положението на защитниците е изключително тежко. Генерал Николай Столетов взема решение позицията да бъде отбранявана до последния човек, тъй като евентуален пробив би дал стратегическо предимство на османската армия.

Още предната вечер Сюлейман паша е уверен в успеха и изпраща донесение до султана, че на следващия ден ще разгроми защитниците на прохода.

Сражението започва с мощен артилерийски огън. Атаките на османските части следват една след друга и стават все по-ожесточени. Защитниците отблъскват противника с всички възможни средства, а когато боеприпасите започват да не достигат, в боя са използвани дори камъни.

„Атаките не свършват, те стават все по-чести и по-ожесточени“, пише в спомените си опълченецът Стефан Кисов.

Сюлейман паша също признава тежестта на сражението, като в свое донесение до главната квартира го определя като необичайно жестоко и кърваво.

В решителния момент, когато силите на защитниците са на изчерпване, на помощ пристига 16-и стрелкови батальон на генерал Радецки. Подкреплението се оказва решаващо и Шипченската позиция е удържана.

В боевете загиват и са ранени хиляди военнослужещи и опълченци. Само при решителното сражение на 11 август жертвите сред защитниците са повече от 3300.

Шипченските боеве остават завинаги в българската история като символ на мъжеството, саможертвата и несломимия боен дух. В тях българските опълченци дават своя значим принос към извоюването на свободата на България.

Днес паметта за героите на Шипка продължава да бъде част от националната ни историческа памет, а 11 август остава дата, свързана с една от най-героичните страници в българската история. 

Днес, 11 август, се навършват 30 години от смъртта на Ванга. По този повод Историческият музей в Петрич организира ден на почит към една от най-популярните и противоречиви личности в българската история.

В днешния ден посетителите ще могат да влязат безплатно в Къща Ванга – домът, в който пророчицата е приемала хора, търсещи надежда, утеха и отговори.

Музейната експозиция отваря врати на 5 май 2008 г. Тя включва лични вещи, предмети, подаръци, които Ванга е получавала от благодарни хора. Всички помещения са запазили своята автентичност.

На първия етаж се намира молитвената стая и кухнята, а вдясно, след зимната градина, е стаята, в която Ванга е приемала своите посетители до 1980 г. На втория етаж са гостната, белият салон, спалнята и остъклената тераса, която е служила за отдих.

По повод големия християнски празник Успение Богородично (15 август) и във връзка с 30 години от смъртта на Ванга (11 август), в залата за временни изложби към Къща Ванга е подредена изложба с изображения на света Богородица. Експозицията представя част от даровете, оставени през годините от признателни посетители.

Ванга умира на 11 август 1996 г. в София на 85-годишна възраст. През десетилетията тя се превръща в международно известна фигура, на която са приписвани пророчески и лечителски способности. При нея се стичат хиляди хора от България и чужбина, сред които общественици, политици и известни личности.

Вангелия Пандева Сурчева (по мъж Гущерова) е родена през 1911 г. в град Струмица, по това време в Османската империя. На 12 години Ванга е отнесена от вихрушка при силна буря и по-късно е намерена далеч от мястото, от което е вдигната. Откриват я затрупана с пръст и камъни в една нива. След тази случка Ванга губи зрението си.

Става известна през годините на Втората световна война. Отчаяни хора, загубили връзка с близките си, отивали при Ванга с надеждата да ги успокои или да посочи лобните им места. Постепенно започват да ѝ приписват пророчески способности.

През 1942 г. се венчава за Димитър Гущеров, родом от петричкото село Крънджилица. Семейната къща в Петрич е построена от съпруга ѝ Димитър през 1947 г., като в него Ванга прекарва живота си. Хиляди хора идвали със своята болка и си тръгвали с надежда. Често са я посещавали различни държавници, културни и спортни дейци. През последните 15 години приема посетители в местността Рупите, но всяка вечер се връща в дома си в Петрич. В своето завещание изказва желанието си домът заедно с вещите ѝ да се превърне в музей.

Целия си живот Ванга отдава, за да помага на хората.