Ще доведе ли "справедливата стойност" до по-ниски цени на храните?

Държавата предлага нова методика, чрез която да изчислява т.нар. „справедлива стойност“ на определени основни стоки. Идеята е да се установява кога цените на храните се отклоняват значително от икономически обоснованите им нива.

Мярката обаче предизвика спорове относно това дали ще внесе повече прозрачност на пазара, или ще доведе до допълнителна административна намеса.

Според изпълнителния директор на Съюза за стопанска инициатива Михаил Кръстев „справедливата цена“ не означава непременно най-ниската възможна цена.

Той определи новата методика като сравнително мек инструмент, но предупреди, че при сериозни отклонения от изчислената стойност могат да бъдат извършвани проверки, а при установени нелоялни практики да има и санкции.

Финансовият журналист Стефан Антонов постави под съмнение доколко една административна формула може да определи реалната цена на стоките.

Методиката комбинира цените в България с европейския ценови паритет, производствените разходи и определени маржове. Според него обаче върху цените влияят множество фактори – от петрола до инфлацията и състоянието на европейската икономика. Той предупреди, че прекомерният административен натиск може да намали предлагането и в крайна сметка да доведе до поскъпване, пише NOVA.

Критики отправи и председателят на Асоциацията на млекопроизводителите Димитър Зоров. По думите му новата методика по-скоро ще даде още една статистическа оценка, отколкото да промени реално цените.

Той посочи, че вече има данни за значителни разлики между цените на някои млечни продукти на различните етапи от веригата, но според него вместо нови изчисления са необходими конкретни действия.

Зоров постави под въпрос и дали формулата отчита действителните разходи на производителите. Той даде пример с млечния сектор, където разходите за производство са се увеличили, докато изкупната цена на млякото не е претърпяла съществена промяна. Според него търсенето на възможно най-ниска цена не трябва да бъде за сметка на качеството и на българското производство.

Като пример за действието на методиката беше дадено сиренето. При цена на едро в България от 5,62 евро и средна цена от 9,20 евро в референтните европейски държави, след включване на определените разходи и маржове крайната „справедлива стойност“ е изчислена на 7,71 евро. Именно такива сметки според критиците показват проблема – държавата може да определи ориентир, но това не означава автоматично, че той ще съответства на реалните разходи, качеството или пазарната цена.