124 хил. млади българи бездействат: България е над средното ниво за ЕС

Около 124 000 млади българи между 15 и 29 години нито работят, нито учат, посочи демографът проф. Спас Ташев, а НСИ и Евростат потвърждават, че делът на тази група е 13,8% при 11% средно за Европейския съюз. Данните за 2025 г. поставят България сред държавите в ЕС с най-висок дял на младежи извън заетост, образование и обучение. Според Ташев проблемът не се свежда до липсата на работа, защото засяга едновременно подготовката на младите, семейните решения и способността на икономиката да задържа активни хора. Той вижда в тези процеси дългосрочен демографски риск, който не се решава в рамките на един управленски мандат.

Особено тревожно според демографа е темпото, с което намалява самата възрастова група от 15 до 29 години. По думите му младото население се свива около 2,5 пъти по-бързо от населението на страната като цяло, което поставя все по-голяма тежест върху пазара на труда и социалните системи. Ташев настоява България да формулира национална доктрина с цели, които да се следват независимо от политическите промени и смяната на кабинети. Подобни демографски тенденции вече присъстват и в дългосрочните прогнози на НСИ.

Според проф. Ташев приемствеността между отделните управления е решаваща, защото ефектът от демографските решения се измерва в десетилетия. Като пример той посочи политиките за връщане на българи от чужбина, започнати от предишни кабинети и продължени от действащото управление. Демографът смята, че финансовата подкрепа за семействата има значение, но сама по себе си не променя трайно поведението и житейските решения на хората. Затова според него държавата трябва да свърже семейната политика, образованието, трудовата реализация и условията за завръщане на българи от чужбина.

Ташев даде Унгария като пример за страна, вложила значителни средства в стимули за раждаемост, без резултатите да отговорят напълно на очакванията. Той отбеляза, че по отделни демографски показатели България стои по-добре, което според него показва ограниченията на политика, изградена основно върху парични стимули. Паралелно с това остава въпросът как младите хора да стигат по-бързо от училището до реална професионална реализация. 

Образованието е другата зона, в която Ташев вижда източник на проблема. По думите му претовареното учебно съдържание и силно академичният модел отблъскват част от учениците, а около 9000 младежи отпадат от средното образование. Той посочи и ниската заетост сред хората между 20 и 29 години - около 52% в България при 66,6% средно за ЕС - като сигнал за трудния преход между училище, квалификация и първа стабилна работа. Въпреки тревожните числа демографът призова оценката да остане трезва, защото по част от показателите страната се доближава до средните европейски равнища, а устойчив резултат изисква последователни решения в повече от една сфера.