Родители готвят протест с искане МОН да изготвя графици за родителските срещи

Всяка година началото на септември поставя хиляди български семейства пред сериозно логистично изпитание, породено от масовото съвпадане на графиците за първите родителски срещи в детските ясли, градини и училища. Родителите с повече от едно дете, особено тези, чиито деца посещават различни образователни институции в един и същ район, често се оказват физически неспособни да присъстват едновременно на задължителните обсъждания.

Въпреки нарастващото недоволство сред родителите, към момента в Министерството на образованието и науката (МОН) не съществува единен централизиран график или нормативна уредба, която да координира провеждането на тези срещи на национално или общинско ниво.

Традиционно в началото на септември родителските срещи са важни за определяне на правилата на новата учебна година – дали в училище или в ясла/градина, на тях се събират пари от родителите за консумативи, обсъждат се учебни помагала или други важни въпроси, свързани с образованието на децата.

Според Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), всяка образователна институция се ползва с широка автономия при определянето на своя вътрешен график. Директорите на детските градини и училищата издават индивидуални заповеди за датите и часовете на родителските срещи, които най-често се насрочват в тесния времеви прозорец непосредствено преди старта на учебната година. На практика това означава, че липсва механизъм за синхронизация дори между съседни училища и детски градини, което води до нерешими ситуации – майки и бащи трябва да избират дали да се запознаят с новия класен ръководител на първокласника си, или да присъстват на срещата за записване на по-малкото си дете в яслена група.

Проблемът е особено осезаем в големите градове, където разстоянията между институциите и трафикът правят невъзможно придвижването от една среща на друга, предава БГНЕС. Липсата на гъвкавост поставя родителите в ситуация, в която те трябва да търсят помощ от близки или да пропуснат ключова информация за предстоящата година. Подобно припокриване създава излишно напрежение още преди първия училищен звънец и възпрепятства пълноценната комуникация между семейството и учителите – партньорство, което Наредбата за приобщаващото образование определя като фундаментално за изграждането на сигурна и подкрепяща среда за всяко дете.

Традицията на първите септемврийските събрания има дълбоки корени в българската образователна система. Исторически, тези срещи са утвърдени като задължителен елемент за въвеждане на ясни правила и изграждане на доверие между институцията и семейството, като обхватът им се различава спрямо възрастовата група.

Например, в детските ясли и градини традиционно на родителските срещи се обсъжда физическата и емоционална адаптация на най-малките. На тези срещи се обсъждат детайлно дневният режим на децата, изискванията за хигиена, необходимите лични вещи (пантофи, резервни дрехи, пижами) и списъкът с медицински изследвания и бележки, които трябва да бъдат представени в първия ден. Тогава се подписват и декларации за съгласие с правилника за вътрешния ред на институцията и се избират представители за родителските настоятелства.

В училищата, обаче, събранията преди първия учебен ден са критични за плавния преход, особено при новосформирани паралелки в първи, пети и осми клас. Родителите биват запознати с училищния учебен план, избора на избираеми предмети, графика на ваканциите и неучебните дни, както и с дневния и пропускателния режим на сградата.

В социалните мрежи родители от столичния район „Красно село“ негодуват как ръководствата на градини и на основни училища в района са избрали, например, именно 9-ти септември за родителска среща. Това поставя родителите с деца в две различни образователни институции в пълна невъзможност да присъстват на тези срещи.

Трайното решение на проблем като този изисква засилена общинска и междуинституционална координация. Създаването на препоръчителни локални графици, при които детските градини и училищата в един микрорайон умишлено разпределят родителските си срещи в различни дни от седмицата, би премахнало логистичната тежест.

Докато подобни добри практики не станат масови, хиляди родители ще продължат да разчитат на компромисни варианти в опит да присъстват пълноценно в образователния път на всичките си деца.