По-висока минимална заплата, но на каква цена?

Предлаганото увеличение на минималната работна заплата с между 40 и 50 евро може да подкрепи доходите, но крие риск за заетостта, държавните финанси и нискоквалифицирания труд. Това коментираха икономистите доц. Щерьо Ножаров и проф. Николай Щерев в предаването „Твоят ден“ по повод заявените от социалния министър Наталия Ефремова възможни промени през следващата година.

Според доц. Ножаров обсъжданото увеличение означава ръст от около 6,5 до 8%. Той предупреди, че този темп изпреварва дългосрочното повишаване на производителността на труда и може да засили охлаждането на пазара на труда.

„Заетостта за последната година е паднала с 0,5%. Имаме категорично охлаждане на пазара на труда“, посочи икономистът.

По думите му прекалено бързото административно увеличаване на минималното възнаграждение може да ускори замяната на нискоквалифицираните работници с автоматизирани системи.

Проф. Щерев защити различна позиция. Според него минималната заплата има важна социална функция и трябва да позволява на работещите да покриват основните си разходи. Повишаването ѝ може да стимулира бизнеса да инвестира в технологии, а служителите – да подобряват квалификацията си.

„С прекалено високата заплата можем да създадем именно тази вълна, при която фирмите заменят работниците с техника, нови технологии и системи с изкуствен интелект. Това трябва да бъде стимул за хората да повишават своята квалификация“, коментира Щерев.

Доц. Ножаров обърна внимание и на отражението върху държавните финанси. Повишаването на минималната заплата налага увеличение на възнагражденията на част от служителите в бюджетния сектор, а в по-дългосрочен план влияе и върху разходите за пенсии.

Затова според него увеличението трябва да бъде умерено.

„Бих казал, че е приемливо едно вдигане с около 40 евро, но не и с повече“, заяви Ножаров.

Проф. Щерев постави акцент и върху големите регионални различия в доходите. По думите му София е значително по-близо до европейските равнища, докато възнагражденията в останалите части на страната са чувствително по-ниски. Според него по-високата минимална заплата може да помогне за ограничаването на тази разлика.

Двамата икономисти се обединиха около необходимостта от реформи в пенсионната система, особено при първа и втора категория труд.

Според Ножаров действащите правила не отчитат достатъчно промените в условията на труд, настъпили в резултат на автоматизацията и технологичното развитие.

„Списъкът с категориите труд е буквално копиран от социалистическия списък. За всички тези години автоматизацията и изкуственият интелект много напреднаха и рисковете вече не са същите“, заяви той.

Ножаров смята, че трябва да бъдат преразгледани и възможностите за ранно пенсиониране, както и част от привилегиите при напускане на системата.

Проф. Щерев също подкрепи промени в пенсионния модел.

„За да има повече пари за пенсионерите, трябва да се преосмисли начинът, по който се извършва пенсионирането в страната“, заяви той.

Според икономиста служителите, които дълго време работят на едно място, могат да получават допълнителни стимули още по време на трудовия си живот вместо големи плащания при пенсиониране. Това би намалило натиска върху държавния бюджет.