Над 30% от безработните в България напускат пазара на труда

Пазарът на труда в България показва особеност, която общото равнище на безработицата трудно може да улови. Докато в Европейския съюз все по-голяма част от безработните успяват да преминат към заетост, в България значителен дял от тях напускат самия пазар на труда. Именно тази динамика, а не единствено размерът на безработицата, очертава по-дълбокия проблем пред българския трудов пазар, предаде БГНЕС.

Според последните данни на Евростат от всички безработни в ЕС през 2024 г. 36,3% са преминали към заетост през 2025 г., 37,4% са останали безработни, а 26,3% са напуснали работната сила. Така за европейския пазар на труда изходът от безработицата най-често е свързан с намиране на работа, макар разликите между отделните държави да са значителни.

България се откроява именно в другата посока. Над 30% от безработните през 2024 г. са преминали извън работната сила през 2025 г. Страната е сред трите държави в ЕС с най-висок дял на този преход, заедно с Италия и Словения. Това е съществено отклонение от европейската картина: вместо безработицата да се превръща основно в заетост, при значителна част от българите тя приключва с отпадане от пазара на труда.

Контрастът с водещите европейски пазари е показателен. В Дания и Нидерландия най-малко половината от безработните през 2024 г. са намерили работа през 2025 г. В Румъния, Италия и Гърция този дял е под 20%. България се намира между тези крайности, но специфичният проблем е високият дял на хората, които не преминават нито към заетост, нито остават в активното търсене на работа.

Този показател има особена тежест за страна като България, където демографското свиване ограничава предлагането на труд. Всеки преход от безработица към неактивност означава загуба на потенциална работна сила. Той може да бъде свързан с обезкуражаване, пенсиониране или други причини, но във всички случаи намалява непосредствения резерв от хора, които могат да бъдат включени в производството.

Показателно е и друго число: през 2025 г. вероятността зает човек да смени работата си между две последователни наблюдения е била около 1% в България, докато в Дания и Нидерландия достига 5%. Това говори за значително по-ниска мобилност на българския трудов пазар.

Следователно ниската безработица сама по себе си не е достатъчна, за да бъде обявено състоянието на пазара на труда за благоприятно. Данните за потоците показват по-сложна картина: България не просто има безработни, а има проблем с превръщането на безработицата в устойчива заетост и с мобилизирането на хората извън работната сила. Именно тук се намира една от най-съществените структурни слабости на българския пазар на труда.