Водещ: Министърът на енергетиката Теменужка Петкова, здравейте. Вие сте и съпредседател на Българо-руската междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, която се събра в София след 5-годишно прекъсване.
Теменужка Петкова: Да, точно така.
Водещ: Интересно, България ясен сигнал, министърът на енергетиката, България се интересува от енергийни проекти с Русия, това е сигалът, който искаме да дадем като страна с изборът точно на вас като министър на енергетиката за съпредседател на комисията.
Теменужка Петкова: Аз смятам, че е много логично точно министърът на енергетиката да бъде съпредседател на тази междуправителствена комисия.
Водещ: А какъв е сигналът на руснаците обаче, зам.-министър на правосъдието, все едно ще се съдим, то не че не се съдим по разни арбитражи, точно по енергийни проекти. Как го разбирате вие това, че Сергей Герасимов е съпредседател от руска страна, зам.-министър на правосъдието?
Теменужка Петкова: Първо може би да кажа своето мнение, по отношение на това защо точно министърът на енергетиката е съпредседател на тази междуправителствена комисия и разбира се министърът на икономиката, господин Лукарски, и двамата сме съпредседатели от българска страна. На първо място за това, защото енергетиката е основна тема в двустранните отношения между България и Русия и това е съвсем обяснимо и съвсем логично, тъй като Русия е важен партньор за нас в сектор „Енергетика" , Русия е основен доставчик към настоящия момент на енергеийни ресурси за нашата страна, и петрол, и природен газ и ядрено гориво. Така че няма нищо по-логично от това министърът на енергетиката да съпредседателства тази междуправителствена комисия. От друга страна България е един много успешен транзитьор на руски газ за Турция, за Гърция, за Македония, така че няма нищо по-логично от това министърът на енергетиката да бъде съпредседател на тази междуправителствена комисия. Години напред преди това съпредседател от руска страна е бил също енергийният министър на Руската Федерация, но миналата година беше взето решение от страна на нашите партньори от Руската Федерация и тази функция я пое първият зам.-министър на Руската Федерация.
Водещ: Свалят нивото, това са сигнали, нали, да свалиш нивото зам.-министър?
Теменужка Петкова: Мисля че не трябва да разглеждаме по този начин въпроса. За мен изключително важно е това, че ние успяхме след 5-годишно прекъсване да възстановим работата на Междуправителствената комисия. Това е един добър сигнал. Ние трябва да водим диалог с нашите партньори от Руската Федерация и смея да твърдя, че тази комисия, това заседание, което ние осъществихме тук, в София, беше много добро и много успешно.
Водещ: Какъв документ от ЕК иска Русия, за да се включи в планирания от България газоразпределителен център „Балкан", хъбът, както го наричат?
Теменужка Петкова: Една от основните теми на работната група по енергетика в рамките на междуправителствената комисия беше свързана именно с газовите проекти. Ние разбира се представихме и нашата концепция за изграждане на газоразпределителен център на територията на България, концепция, която смея да твърдя, че е много успешна, много работеща, имайки предвид предимствата, които има България за реализацията на един такъв проект. На първо място, стратегическото географско положение, което България има, България е естественият път на потоците от природен газ, както от Изток, така и от Юг, така че това е едно от основните ни предимства. Друго основно предимство е много добре развитата газопреносна инфраструктура, наличието на 80% от компресорните станции в региона се намират, те са точно на българска територия, тези са наши компресорни станции, които сега модернизираме. Така че това са няколко предимства, които ние също изтъкнахме и обсъдихме с нашите руски партньори. Знаете, че тази наша концепция, ние още в началото на 2015 година се разработихме и представихме на ЕК, с оглед на това да чуем становището на ЕК, относно правните и технически елементи, по отношение на този проект, защото за нас е изключително важна...
Водещ: Тя кога ще го даде това становище?
Теменужка Петкова: Мисля, че съвсем скоро ще имаме яснота по този въпрос, този проект трябва да отговаря изцяло на европейското законодателство. Той трябва да бъде съобразен с изискванията на третия либерализационен пакет и това за нас е изключително важно.
Водещ: Това означава не само руския, а всякакъв газ, конкуренетен на руския да може да преминава по тази инфраструктура за пренос на газ.
Теменужка Петкова: Точно така. Но ние, разбира се, разглеждаме като един от потенциалните източници за доставка на природен газ, за хъба точно руския газ.
Водещ: Добре, а Еврокомисията на фона на санкциите, които е наложила на Русия ще даде ли индулгенцията, която руснаците искат?
Теменужка Петкова: Вижте, за нас е важно този проект да отговаря на изискванията на европейското законодателство, да отговаря на изискванията на третия либерализационен пакет, именно заради това ние съвместно с нашите партньори от ЕК, Главна дирекция „Енергетика" в края на 2015 г. на 10 декември беше сформирана работна група, която се занимава точно с проектите в газовия сектор. Една от темите е именно и правното и техническо състояние по отношение изпълнението на нашата концепция за газоразпределителен център. Фактът, че ЕК одобри нашият проект за газоразпределителен център и го включи в проектите от общ интерес в рамките на ЕС, смея да твърдя, че е достатъчно добър сигнал за бъдещето на един такъв проект.
Водещ: Обаче участието на руснаците в такъв проект има друго измерение - политическо, това все пак е начин да се заобиколи Украйна, заради която уж ЕС налага санкции на руснаците. Хем уж защитава Европа украинците, хем да пусне покрай Украйна през България да тече руския газ, това как ще стане?
Теменужка Петкова: С един такъв проект, с разработването на един такъв проект в никакъв случай не мога да кажа, че се цели подобно нещо, напротив, ние искаме абсолютно всички страни да бъдат равнопоставени и никой да не бъде заобиколен по никакъв начин. Затова, след като изясним от правна гледна точка как точно трябва да се случи този проект, така че да съответства на изискванията на ЕС, то тогава бихме могли да разполагаме и с по-голяма информация, с по-голяма конкретика, по отношение на това как точно ще се реализира този проект, така че да бъде удовлетворени всички заинтересовани страни и никой да не бъде пренебрегнат.
Водещ: Няма да има условието, което уж поставя Европа - Русия да върне Крим на Украйна.
Теменужка Петкова: Не, такова условие в нашия проект няма как да бъде поставено, разбира се. Това е един проект, който ще бъде и икономически проект, така че...
Водещ: Той не е единственият в региона, словаците имат /.../, има проект за вертикален газов коридор, тоест руснаците изглежда, че имат избор.
Теменужка Петкова: Вижте, колкото по-голям брой такива проекти има, това означа, че ще има по-голяма конкуренция, това означава, че ще има по-голям пазар, това означава, че ще има по-голяма сигурност на доставките, по-добри цени.
Водещ: А откъде другаде газ?
Теменужка Петкова: Но ние работим много активно по реализацията на нашата концепция. Това е един от основните ни проекти, който е свързан с основния приоритет, един от основните приоритети на правителството в сектор „Енергетика" именно диверсификацията на източниците и на маршрутите за доставка на природен газ.
Водещ: За маршрутите ясно, а за източниците?
Теменужка Петкова: Друг възможен източник за доставка на природен газ, в контекста на нашата концепция за газоразпределителния център е именно възможността за доставяне на природен газ от Азърбейджан, от района на каспийския регион. Това е една много добра възможност, която ние ще осъществим с изграждането на междусистемата свързаност на България със съседните на нас страни. Знаете, че в края на миналата година след дълги дини прекъсване и затруднения успяхме да подпишем и да вземем окончателното инвестиционно решение за изграждане на интерконектора Гърция - България. Това решение на практика направи необратим процес по реализацията на този проект. Този проект е изключително важен, тъй като той води до реална диверсификация на източника за доставка на природен газ. Така че смея да твърдя, че с изграждането на този интерконектор, с изграждането на интерконкетора България - Румъния, с изграждането на интерконектора България - Сърбия, Турция - България ние ще успеем да изградим такава адекватна инфраструктура, която ще ни даде възможност за доставка на природен газ от различни източници. Не бива да забравяме и един много важен момент, който е свързан с диверсификацията на източниците, именно местния добив. Ние разглеждаме тази възможност като една от най-добрите, една от най-удачните възможностите за диверсификация, защото каква по-голяма диверсификация от това, ако една страна има местен добив. Виждаме нашите съседи в Румъния, те задоволяват почти 90% от вътрешното си потребление точно с местен добив. Така че ние стартирахме, знаете, в началото на нашия мандат едно от първите решения на правителството беше именно да стартираме процедурата за проучване в дълбоко Черно море за блоковете в Силистар и Терес. Приключи успешно процедурата за блок „Силистар", беше избран съответно фирма, която ще извърши тези проучвания, това е компанията „Шел", съвсем скоро предстои да подпишем и договора, така че надявам се...
Водещ: И кога ще се разбере дали България има море от газ?
Теменужка Петкова: Надявам се на първо място да имаме скорошна информация, по отношение на блока „Хан Аспарух". Там може би в края на февруари ще бъде извършен и първият сондаж, така че надявам се скоро да имаме добри новини, защото първоначално геоложките проучвания са наистина оптимистични.
Водещ: Скоро, скоро, колко скоро?
Теменужка Петкова: Надявам се, може би до средата на годината да имаме някаква...
Водещ: Толкова скоро ще се разбере?
Теменужка Петкова: Ще се извърши сондажът и ще имаме някакви индикатори за какво точно става въпрос.
Водещ: А за „Южен поток" поне чета съобщение, дума не сте си казали с руснаците на тази комисия.
Теменужка Петкова: Темата свързана с „Южен поток" присъства в разговорите на работната група по енергетика, в рамките на междуправителствената комисия, вие знаете каква е нашата позиция, по отношение на този проект, тя е последователна от самото начало. Ние смятаме, че това е един важен проект, но този проект трябва да се реализира, да се осъществи единствено и само при стриктно спазване на европейското законодателство. Тъй като това е проект, който се реализира от едно съвместно акционерно дружество между БЕХ и руската компания „Газпром", всички решения, които се взимат, във връзка с реализацията на този проект, трябва да бъдат взети от съакционерите.
Водещ: Ние пречим да се закрие, така ли, руснаците искат, а ние нещем, ние понеже сме 50 на 50?
Теменужка Петкова: Не, никой не пречи, това е волята на двамата акционери.
Водещ: И те не искат да се закрива, е как, те казват, че няма да се прави „Южен поток", е защо стои дружество „Южен поток" като няма да се прави „Южен поток"?
Теменужка Петкова: В устава на дружеството много ясно са разписани условията и реда, по отношение, на които могат да бъдат вземани решения, по отношение на капитала, по отношение на статуса на проекта и ясно е разписано как точно трябва да се случи.
Водещ: Те искат ли да го закрият?
Теменужка Петкова: Към настоящия момент няма такова официално искане от страна на акционера „Газпром" за закриване на този проект.
Водещ: Аз чета единствено, че заплатите щели да се намаляват в дружеството, то даже е интересно какво работят тези хора, че взимат заплати като работят нещо, където го няма?
Теменужка Петкова: В рамките на междуправителствената комисия, тъй като тук все пак става въпрос за решения, около които се обединяват правителството на Руската Федерация и българското правителство в сектор „Енергетика", ние можем само да приветстваме едно такова решение, което акционерите са взели и то е свързано именно с намаляване на разходите в нашата съвместна компания, нещо което смятаме, че е изключително добър ход, имайки предвид статуса на проекта към настоящия момент.
Водещ: Какво върши това дружество към настоящия момент?
Теменужка Петкова: Това дружество към настоящия момент има все още договори, които са в предишни периоди сключвани договори, по които има извършена работа, и по които разплащания не са извършвани, има други процедури, които трябва да извървени във връзка с това дружество. Така че към настоящия момент там има хора, които работят, но съставът, екипът е силно редуциран. Така че дружеството да може да осъществява тази си дейност.
Водещ: Силно, колко човека?
Теменужка Петкова: 33 човека са били, към настоящия момент мисля, че са около 15 човека.
Водещ: А по 5-ти и 6-ти блок на „Козлодуй" какво ще прави Русия, за да одобри удължаването на тяхната експлоатация. България иска до 2051 година 6-ти блок.
Теменужка Петкова: Да, удължаването на живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй" е друга много важна задача в сектор „Енергетика", задача, по която ние работим и за радост към настоящия момент с партньорите ни от „Росатом" имаме много добър диалог и действията, и мерките, които трябва да бъдат извършени във връзка с удължаването на живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй" се случват по графика, който предварително сме начертали, и дейностите, които предварително сме определили, че трябва да бъдат извършени, се извършват, и то в срок. При подписването на междуправителственото споразумение онзи ден станахме свидетели на официалното подписване на договора между АЕЦ „Козлодуй" и консорциума „Росатом" и българската компания „Риск инженеринг". И този договор беше свързан с проучване, с анализ на възможността за удължаване на живота на 6-ти блок до 60 години. Това включва анализ, включва много подробна информация.
Водещ: 60 години?
Теменужка Петкова: До 60 години.
Водещ: А ние искаме ли до 60 години?
Теменужка Петкова: Точно това ще покаже този анализ, за който всъщност беше сключен и договора.
Водещ: Чета тук 2051 някъде - откъде пък идва това? Не е ясно. Може до 60 години. А изтичането беше?
Теменужка Петкова: 2024, 2017, 2019.
Водещ: С 60 години, то излиза, че до 2079 може да си работят.
Теменужка Петкова: Трябва всъщност да се удължи срокът след този период.
Водещ: Това изцяло ли зависи както кажат руснаците - може да стане, може да не стане, може да стане 30, може да стане и 60. Вече според вас възникват ли и други работи - ако сме приятели може и 60, ако не- ще я караме много по устав, по технически, защото в едни технически параметри също има възможност - може 5, може 6, може 50, може 60.
Теменужка Петкова: Не трябва да се разглежда така въпросът. Тази легенда, която се разпространява, че всичко зависи от нашите руски партньори - не е точно така. АЕЦ „Козлодуй" подлежи на много сериозен мониторинг от страна на институции, от различни агенции от сферата на ядрената безопасност.
Водещ: Има ли вариант тези агенции да кажат: Може да карате до 2079 година, руснаците да кажат: Не, хич не може.
Теменужка Петкова: Тази оценка за надеждността на централата се дава точно от тези международни организации, които се занимават с този толкова сложен процес. И аз смея да твърдя, че в настоящия момент АЕЦ „Козлодуй" много успешно издържа всички стрес тестове, които бяха направени, всички проверки, които се извършиха от международни организации, от нашата Агенция за ядрено регулиране.
Водещ: Ако руснаците кажат: Абе, не става, - или пък: Става, ама още 10 години? Има ли нещо, което да спаси България? Те няма ли да кажат: Вие помните ли дето не пуснахте онзи самолет, дето ви молихме? Те няма така да кажат, обаче ние ще се сещаме.
Теменужка Петкова: С нашите руски партньори ние имаме много добър диалог. И тук нещата не опират само до политика. Тук става въпрос за една много сложна технология, каквато е атомната енергетика, и руските ни партньори са достатъчно отговорни хора, всъщност, виждат в какво състояние е нашата централа. Така че аз смятам, че не са налице притеснения по отношение на това, че руската страна може да реши да неудължи на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ „Козлодуй".
Водещ: От тяхна гледна точка изглежда, че сме ги излъгали за „Белене" - така поне говори Сергей Герасимов. Той казва: Ние се съдим сега за 1 млрд. евро. Арбитражът продължава. Той до къде е този арбитраж? Кога най-сетне ще стане ясно?
Теменужка Петкова: Първо, може би е важно да припомним това, че тук не можем да говорим за излъгване в този случай, когато става въпрос за АЕЦ „Белене".
Водещ: За неустойки. От тяхна гледна точка така изглеждат нещата. От нашата е обратно.
Теменужка Петкова: Знаете, че да се стигне до тази ситуация, проблемът тръгва много преди това - още от 2006 година, когато на практика не се подписва договор за изграждане на АЕЦ „Белене", подписва се едно споразумение, в което се казва: Ще взимаме решение, но ще мислим и ще стигнем до договор в един по-късен етап. Междувременно обаче започва от българска страна да се възлагат определени дейности, и по този повод ние просто трябва към настоящия момент да изчакаме решението на арбитража.
Водещ: Кога го чакате?
Теменужка Петкова: Може би до средата на тази година ще бъде факт решението. Така че хубаво е да се изчака решението, да видим какво ще каже арбитража, и там вече ще преценим какви да бъдат конкретните последващи действия.
Водещ: Интересен формат е България да заобиколи да кажем санкциите в Русия изглежда изнамират българите, ако вярно съм го разбрал? Понеже не може да изнасяме плодове и зеленчуци, ще ги гледаме в самата Русия, обаче наши хора, наши заводи ще има там, и там ще затваряме консервите? Това вярно ли съм разбрал, че за това преговаряте?
Теменужка Петкова: Да, в рамките на работната група, която е в областта на икономиката, е имало подобно виждане за създаване на съвместни предприятия, който смятам, че също е една добра форма на сътрудничество.
Водещ: Пак стои пък вече от морална гледна точка. Тоест, ние дали сме за санкциите, тоест, смисълът на тези санкции какъв е - да се притисне Русия, да се почувства затруднена, да нямат да ядат консерви. И като са притиснати да върнат Крим, казано най-просто. А ние сега като почнем, понеже не може да изнесем от границата, защото ще се сърдят от Брюксел, ние ще ги правим там консервите. Не е ли по-логично да застанеш честно пред Брюксел и да кажеш: Стига с тези санкции?
Теменужка Петкова: България като страна-членка на Европейския съюз е длъжна да спазва всички решения, които се вземат в рамките на общността, и ние го правим.
Водещ: Те не са се сетили за този номер, че трябва и него да го забранят - съвместния бизнес.
Теменужка Петкова: И сме абсолютно коректни и последователни в своята позиция. Аз смятам, че не е налице пречка за водене на разговори, на диалог между двете страни по отношение на това да се търсят възможности за едно бъдещо сътрудничество в тази област.
Водещ: А те питат ли ви руснаците какво мисли България за санкциите?
Теменужка Петкова: Не, в рамките на междуправителствената комисия подобна тема не е поставяна и не е обсъждана.
Водещ: А питаха ли за ремонта на изтребителите от Полша?
Теменужка Петкова: Във връзка с темите, свързани с военнопромишления комплекс, така да кажем, имаше определени разговори, които са водени с колеги от Министерството на отбраната. Там са поставени определени въпроси, има добър диалог между двете страни. Така че всичко това, което е имало да се каже в тази област, е казано на срещата в Министерството на отбраната.
Водещ: Вие можете ли да потвърдите това, което казва Герасимов в интервю мисля за „Стандарт", че 300 000 руснаци имат имоти в България за 5 млрд. долара?
Теменужка Петкова: На мен ми е трудно да потвърдя.
Водещ: Как ги правят тези сметки? Те /.../ откъде знаят? Ние трябва по-добре за знаем - при нас са регистрите.
Теменужка Петкова: Трудно ми е да потвърдя или да отрека подобна информация. Първият зам.-министър на правосъдието на Русия очевидно разполага с такава информация, тъй като не е проверена и от българска страна, аз лично не мога да се ангажирам с такава конкретика. Но е факт, че много руски граждани предпочитат България като една възможна дестинация, затова да закупят имоти, да се установят да живеят тук. Всички знаят, че по нашите морски градове, че има цели райони, цели квартали, в които живеят руски граждани, в което аз лично не виждам нищо притеснително.
Водещ: А съвпадат ли руските и българските данни за намаляването на туристите? Сергей Герасимов говори за 26% по-малко руски туристи в България през първите 9 месеца на 2015 година сравнено с този период на 2014 година. Това означава, че в България е имало 460 000 руски туристи.
Теменужка Петкова: Първо може би трябва да кажем това,че темата свързана с туризма, работната група, която проведе работното заседание в областта на туризма, беше изключително успешна като решения, като намерения за бъдещо сътрудничество. Разбира се, конкретна информация може да бъде представена от Министерството на туризма, министър Ангелкова води много активен диалог с руския партньор в областта на туризма, който беше в България. Отчетен е разбира се, този спад в броя на туристите, които са посетили България в миналата година. Но в рамките на работната група са инициирани и ще бъдат изпълнени в следващ период много добри идеи по отношение на това как да се увеличи броя на руските туристи в България, какво да се предприеме като стъпки, като действия, съответно и как по-голям брой български туристи да посетят Русия.
cross.bg