България и още три държави искат от ЕК алтернативи за финансирането на Украйна

Италия подкрепя Белгия в противопоставяне й на плана на ЕС да предостави 210 милиарда евро от руските замразените активи на Украйна, според вътрешен документ, видян от POLITICO. 

Позицията на Рим, което е трети в ЕС по население и право на глас подкопава надеждите на Еврокомисията за финализиране на сделка по плана по-малко от седмица преди ключова среща на лидерите на ЕС в Брюксел

Комисията настоява страните членки на ЕС да постигнат споразумение на срещата на върха на Европейския съвет на 18-19 декември, според което милиардите евро от руските резерви, държани в белгийския депозитар Euroclear в Белгия, да бъдат освободени за подкрепа на разбитата от войната икономика на Киев. Белгийското правителство се въздържа от опасения, че ще бъде длъжно да изплати пълната сума, ако Русия предприеме действия да си върне парите, но досега му липсваше тежък съюзник преди срещата на върха през декември. 

Сега Италия разтърси дипломатическата динамика, като изготви документ с Белгия, Малта и България, в който призовава Комисията да проучи алтернативни варианти за използване на руските активи, за да поддържа Украйна на повърхността през следващите години. Четирите страни заявиха, че "приканват Комисията и Съвета да продължат да проучват и обсъждат алтернативни варианти в съответствие с правото на ЕС и международното право, с предвидими параметри, представляващи значително по-малки рискове, за да се справят с финансовите нужди на Украйна, въз основа на заемна линия от ЕС или междинни решения".  Това съобщи по-рано и Euractiv.

Четирите страни се позовават на План Б за емитиране на съвместен дълг на ЕС за финансиране на Украйна през следващите години. Тази идея обаче има своите проблеми. Критиците отбелязват, че тя ще увеличи високото дългово бреме на Италия и Франция и изисква единодушие, което означава, че може да бъде наложено вето от приятелския на Кремъл унгарски премиер Виктор Орбан. Четирите страни, дори ако към тях се присъединят прокремълските Унгария и Словакия, не биха могли да изградят блокиращо малцинство, но публичната им критика подкопава надеждите на Комисията за постигане на политическа сделка следващата седмица. 

Докато дясната премиерка на Италия Джорджа Мелони винаги е подкрепяла санкциите срещу Русия, правителствената коалиция, която тя ръководи, е разделена по отношение на подкрепата за Украйна. Крайнодесният вицепремиер Матео Салвини зае приятелска към Русия позиция и подкрепи плана на президента на САЩ Доналд Тръмп за прекратяване на войната в Украйна.

Извънредно положение 

Освен това четирите държави допълнително изразиха скептицизъм към възможността Комисията да се възползва от извънредни правомощия, за да преразгледа настоящите правила за санкции и да запази замразените активи на Русия в дългосрочен план. Въпреки че гласуваха в подкрепа на този ход за запазване на единството на ЕС, те заявиха, че са предпазливи от последващо използване на руските активи от самите тях.

"Това гласуване не предопределя при никакви обстоятелства решението за евентуалното използване на обездвижени руски активи, което трябва да бъде взето на ниво лидери", написаха четирите държави. 

Правният механизъм за дългосрочно замразяване има за цел да намали вероятността прокремълски държави в Европа, като Унгария и Словакия, да върнат замразените средства на Русия. Длъжностни лица твърдят, че това заобиколно решение подкопава шансовете на Кремъл да освободи активите си като част от следвоенно мирно споразумение и следователно укрепва отделния план на ЕС за използване на тези пари. Четирите държави обаче написаха, че правната клауза „предполага много далечни правни, финансови, процедурни и институционални последици, които биха могли да надхвърлят този конкретен случай“.