Европа не обръща гръб на Русия, а на Владимир Путин

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Четири години след изключването на Москва Съветът на Европа отново отвори вратите си за руски представители - този път за демократични и антивоенни опозиционери, обединени в нова платформа за диалог без връзка с властта в Кремъл.

През 2022 г. организацията изключи Русия в отговор на инвазията в Украйна и на засилващия се авторитаризъм на режима на Владимир Путин. През януари 2026 г. в Страсбург отново пристигнаха руски делегати - не представители на властта, а на демократичната и антивоенната опозиция.

Петнадесетима от тях бяха поканени да участват в новосъздадена „платформа за диалог“ към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

В статия, публикувана наскоро във Вашингтон пост, един от тези участници, живеещ в изгнание, описва отвътре този едновременно исторически и крехък момент - символичното завръщане на Русия в Страсбург без Кремъл. Владимир Кара-Мурза вижда в това доказателство, че „Европа не е забравила“ руснаците, които отхвърлят войната и мечтаят за страна, освободена от авторитаризъм.

По време на първата сесия на платформата председателят на Парламентарната асамблея, австрийската депутатка Петра Байр, заяви: „Русия не е само режим. Има хора, вътре и извън страната, които отхвърлят войната и осъждат престъпленията, извършени от тяхно име. Европа не ви е забравила.“ Кара-Мурза определя тези думи като рядък знак на признание след години на изолация и принудително изгнание за част от руското гражданско общество.

Създаден в края на 40-те години на ХХ век с цел насърчаване на мира и правата на човека след Втората световна война, Съветът на Европа приема Русия през 1996 г. в контекста на постсъветското отваряне.

Тогава влизането на Москва е приветствано като „среща с историята“, по думите на германския докладчик Рудолф Биндиг. Мечтата за обединена Европа около гражданските свободи обаче бързо се сблъсква с реалността на путинистката власт.

В своята статия опозиционерът припомня, че още през 2000-те години завръщането на авторитаризма в Москва е правело присъствието на Русия в Съвета на Европа трудно защитимо. От идването на Владимир Путин на власт нито един вот не е признат за свободен и честен, което поставя под сериозно съмнение легитимността на „официалните“ руски парламентаристи.

Въпреки това членството е имало реални последици. Благодарение на Европейската конвенция за правата на човека множество руски граждани са могли да сезират Европейския съд по правата на човека в Страсбург и да получат защита срещу злоупотребите на държавата.

Опозиционерът подчертава, че по време на своето лишаване от свобода е имал права като кореспонденция и достъп до адвокат - неща, които негови приятели, задържани в Беларус, страна извън Съвета на Европа, никога не са получили.

Изключването на Русия през март 2022 г. след началото на пълномащабната инвазия в Украйна изглеждаше като окончателно прекъсване на тези връзки, но географията остава непроменена. Най-голямата държава в Европа не изчезва от континента заради дипломатическа изолация. За европейските политици е ясно, че докато агресивен режим управлява в Москва, сигурността на целия континент остава илюзия.

Завръщането на демократичен руски глас в европейските институции, макар и символично, служи на няколко конкретни цели: защита на политическите затворници, засилване на санкциите срещу поддръжниците на режима и най-вече - планиране на периода след Путин. В статията се подчертава необходимостта от „преходен план“, за да не се повтарят грешките от 90-те години, когато отварянето на Русия доведе до нова авторитарна реставрация.

Част от европейските лидери споделят този поглед към бъдещето. По време на същата сесия в Страсбург германският министър на правосъдието Щефани Хубиг заяви: „Трябва да запазим надеждата, че един ден Русия отново ще стане демократична държава и ще може да се върне в Съвета на Европа, както Германия успя да го направи след катастрофата на ХХ век.“

Мечта, която изглежда далечна, признава Владимир Кара-Мурза, но не по-малко постижима от тази на основателите на Съвета на Европа през 1950 г., когато са се опитвали да обединят континент, все още разкъсан от войната.

Анализ на портала Slate. 

Коментари

Свят
Водещи новини
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата