Политическата архитектура на Балканите под въпрос при евентуалното падане на Виктор Орбан

Парламентарните избори в Унгария на 12 април не са само сблъсък между Виктор Орбан и Петер Мадяр, а и вот с потенциални последици за бъдещето на политическа ос, която през последните години се утвърди като ориентир за сили в Централна и Югоизточна Европа.

При поражение на Орбан въпросът няма да бъде единствено кой ще управлява в Будапеща, а по какъв начин ще се променят баланси на влияние, достигащи до Белград, Баня Лука и Скопие.

Орбан, сред най-дълго управлявалите лидери в Европейския съюз, изгради модел на политическо влияние, който надхвърли границите на Унгария. Конфронтацията му с европейските институции, сближаването с твърдодесни формации в Европа и акцентът върху националния суверенитет оформиха политически „пример“, намерил съмишленици на Балканите.

В този контекст отношенията му с президента на Сърбия Александър Вучич се запазиха стратегически стабилни, а контактите с бившия президент Милорад Додик в Република Сръбска придобиха особено значение на фона на нарастващото напрежение в Босна и Херцеговина. Паралелно с това Северна Македония, при сегашното си ръководство и най-вече при сегашния министър-председател, се позиционира близо до тази линия на политическа близост.

В Сърбия унгарската позиция на Орбан често се възприема като благоприятна за Белград в рамките на европейските дебати, действайки като полезен канал за Вучич в среда, в която въпросите за върховенството на закона, свободата на медиите и геополитическата ориентация остават източник на напрежение с Брюксел. При смяна на властта в Унгария и утвърждаване на по-институционално „нормализирана“ линия, каквато обещава лидерът на опозицията и председател на партия „ТИСА“ Петер Мадяр, политическата готовност на Будапеща да инвестира влияние в подкрепа на спорни решения на Белград в рамките на ЕС вероятно ще отслабне.

В Република Сръбска връзката с Будапеща не е само символична. Тя често се представя като допълнителна европейска опора за политическата устойчивост на Додик в момент, когато Западът гледа с повишено подозрение на действия, възприемани като дестабилизиращи.

Промяна в унгарския курс би могла да лиши Баня Лука от един от малкото ѝ съюзници в Европейския съюз, което може да засили натиска за съобразяване с европейските препоръки и да ограничи пространството за маневри в рамките на Босна и Херцеговина.

В Северна Македония ефектите биха били по-сложни, тъй като сътрудничеството с Унгария придоби и практическо измерение. Предходният период се характеризираше с интензивни политически контакти и междуправителствени договорености в атмосфера на идеологическа близост. Евентуална промяна в Будапеща може да доведе до по-строга институционална линия, по-силен акцент върху прозрачността и по-хладна оценка на договорености, които днес се приемат за даденост.

Това би принудило правителството в Скопие да се адаптира към среда, в която политическите отношения сами по себе си няма да са достатъчни за подкрепа на икономически или дипломатически решения.

На карта не са поставени само конкретни политически фигури, а устойчивостта на модел на управление, който Орбан представя като алтернатива на доминиращото европейско виждане, докато критиците му го определят като движение към по-нелиберална версия на демокрацията. Негова загуба би изпратила сигнал, че този модел не е политически непобедим, което би повлияло на самочувствието на балкански сили, черпещи легитимност от сходни наративи за власт и суверенитет.

Паралелно с това в публичното пространство може да се върне дебатът за политическите убежища и съдебните казуси, свързани с фигури от региона, пребивавали в Будапеща през последните години, включително бившия премиер на Северна Македония Никола Груевски.

Ново унгарско ръководство ще трябва да избере между продължаване на досегашния курс и евентуално сближаване с правителства, настояващи за по-тясно съдебно сътрудничество. Всеки от вариантите носи последствия не само на дипломатическо равнище, но и във вътрешнопартийните баланси на властта на Балканите.

Потенциалната загуба на Орбан надхвърля рамките на обикновена политическа смяна в Унгария и представлява регионален прелом. Тя може да повлияе върху начина, по който Сърбия управлява европейския си път, да промени баланса в Босна и Херцеговина и да пренареди очакванията на Северна Македония по отношение на външната подкрепа. Обратният сценарий, нова победа на Орбан, би затвърдил съществуващата архитектура на влияние и би подсилил усещането за приемственост сред неговите политически съюзници в региона.

В крайна сметка залогът на 12 април излиза извън пределите на Унгария. Будапеща функционира като възлов елемент в мрежа от политически връзки, които влияят върху стабилността и европейската ориентация на Югоизточна Европа. Ако този възел промени посоката си, мрежата няма да изчезне, но ще бъде принудена да предефинира начина, по който функционира.

Анализ на Спирос Сидерис за Независимата Балканска информационна агенция (IBNA).