Шест причини, поради които световната криза ще надживее войната в Иран

Най-голямата енергийна криза в световната история тепърва започва и нито временно примирие, нито дори край на войната между САЩ, Израел и Иран ще върнат света към предишната реалност на евтини нефт и газ, растящ бизнес и постепенно увеличаващи се доходи, се казва в анализ на Би Би Си.

Възстановяването ще бъде продължително и скъпо по редица причини.

1. Недостигът на петрол тепърва се усеща

Танкерите с петрол от Персийския залив достигат до клиентите си за месец - месец и половина. Войната започна преди около шест седмици, което означава, че именно сега светът започва да усеща реалния недостиг на доставки, след като Ормузкият проток беше на практика затворен.

Ръководителят на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол предупреждава: „Април ще бъде много по-тежък от март. Дори при най-скромни оценки дефицитът ще се удвои. В резултат ще има инфлация и забавяне на икономическия растеж. А може да стане и много по-зле. Тогава може да се стигне до нормироване на потреблението на енергийни ресурси в редица държави.“

Цените на петрола вече скочиха, въпреки че пазарът все още се снабдяваше с количества, изнесени преди началото на конфликта. При реален недостиг връщане към предвоенните нива изглежда малко вероятно, дори при незабавно отваряне на протока.

Дори при идеални условия ще са нужни още шест седмици за възстановяване на доставките, а в действителност недостигът може да се усеща до края на 2026 г., сочи анализ на статистическото звено към Министерството на енергетиката на САЩ.

Въпреки това петролният сектор е в по-добра позиция за възстановяване, тъй като страни като Саудитска Арабия могат сравнително бързо да увеличат добива. Значително по-сериозна е ситуацията при природния газ.

2. Газовата криза е по-дълбока

Преди конфликта светът ускорено преминаваше към втечнен природен газ като алтернатива на тръбопроводните доставки, използвани от Русия като инструмент за натиск върху Европа. Газът поевтиняваше и се утвърждаваше като по-чиста алтернатива на въглищата.

Войната с Иран обаче показа колко уязвима е тази стратегия. Катар, блокиран в Персийския залив, осигуряваше около 21% от световните доставки на втечнен газ, което представлява приблизително 17% от глобалното предлагане. Замяната на тези обеми е практически невъзможна.

Бирол отбелязва: „Репутацията на газовата индустрия пострада. Втечненият газ се възприемаше като надежден и гъвкав източник, но първо беше руският газ през 2022 г., а сега и катарският.“

Бързо възстановяване на доставките не се очаква, тъй като липсват алтернативни маршрути за износ от Катар.

3. Разрушенията задълбочават кризата

Отварянето на морските маршрути е само част от проблема. Възстановяването на повредената инфраструктура ще отнеме години.

По данни на Международната агенция по енергетика над 40 обекта от нефтения и газовия сектор в Близкия изток са пострадали. Най-сериозни са щетите в катарския комплекс в Рас Лафан, където са изведени от строя 17% от мощностите на най-големия завод за втечняване на газ в света.

Ремонтите ще отнемат между три и пет години, тъй като оборудването се изработва по поръчка. Подобни щети са нанесени и в Обединените арабски емирства, Кувейт и Ирак, което ще изисква милиарди долари и дълги срокове за възстановяване.

4. Недостиг на финансиране

Преди войната страните от Персийския залив планираха разширяване на производството, за да отговорят на растящото глобално търсене. Сега ресурсите ще бъдат насочени към възстановяване на разрушената инфраструктура и към засилване на отбраната.

Потребителите също ще бъдат принудени да увеличат разходите си – както за по-скъпи енергийни ресурси, така и за инвестиции в алтернативни източници като ядрена, слънчева и вятърна енергия.

Ситуацията се усложнява от ограничените възможности за допълнително задлъжняване, тъй като инфлацията и бюджетните дефицити вече са високи.

5. Изчерпване на резервите

За да ограничат ценовия натиск, западните държави освободиха около 400 милиона барела от стратегическите си резерви. Това помогна да се смекчи скокът в цените, но тези запаси ще трябва да бъдат възстановени.

Светът потребява приблизително 105 милиона барела петрол дневно, а войната извади от пазара до 12 милиона барела дневно. Интервенциите могат да компенсират част от този недостиг за ограничен период от време.

Попълването на резервите в бъдеще ще поддържа цените високи и ще удължи кризата.

6. Риск от нова ескалация

Доверието в Близкия изток като стабилен енергиен източник е сериозно подкопано. Конфликтът остава нерешен и може да се възобнови по всяко време.

Несигурността вече доведе до по-високи разходи за застраховки и транспорт, които ще бъдат включени в крайните цени на енергията. Министерството на енергетиката на САЩ предупреждава, че цените ще включват трайна „рискова премия“ поне до 2027 г.

Заплахите не се ограничават до Ормузкия проток. Напрежението в Червено море и други стратегически точки също създава риск от нови прекъсвания.

Фатих Бирол предупреждава, че светът подценява мащаба на кризата: „Влизаме в най-голямата енергийна криза в историята.“ Той допълва, че макар Азия да е най-засегната засега, последствията ще обхванат и Европа, както и останалите региони.

Глобалната икономика е изправена пред продължителен период на несигурност, който ще надживее самия военен конфликт. |