Асен Личев: Европа пресъхва, а чиновниците още пишат доклади

Десет години. Точно десет години говоря, пиша и предупреждавам по всички възможни медии, че водата не е просто поредният природен ресурс, а фундаментален стълб на националната сигурност. Десет години обяснявам, че без денонощна държавна превенция, стратегическо планиране и брутална модернизация на ВиК мрежите, ще дойде ден, в който ще си броим капките. И какво се случи? Трябваше сушата да изпепели реколтите на половин Европа, река Дунав да заприлича на пресъхващ поток, а над 30% от европейците да се окажат на воден режим, за да се събудят „експертите“ в Брюксел. На това в България му казваме чисто и просто: след дъжд качулка!

В новия си чиновнически доклад от август 2026 г. Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) за пореден път демонстрира потресаващо късогледство. В целия този огромен документ няма абсолютно никакъв стратегически акцент върху Долен Дунав! Този критичен участък, от който зависи икономиката, корабоплаването и енергетиката на няколко държави, е оставен тотално извън борда на европейското планиране. За пореден път Брюксел обрича целия този огромен регион на капризите на природата, вместо да подкрепи жизненоважни хидротехнически проекти като „Никопол – Турну Мъгуреле“, които са единственият шанс за спасението и регулирането на реката. Докато Румъния буквално потапя баржи, за да вдигне изкуствено нивото на Дунав при АЕЦ „Черна вода“, брюкселските чиновници си затварят очите за екокатастрофата на Балканите.

През юни 2025 г., когато кризата вече чукаше на вратата, Европейският съюз гордо представи своята „Стратегия за устойчивост на водните ресурси“. Поредният скъпоплатен документ, написан на тежък брюкселски жаргон. Днес, през август 2026 г., официалният инструмент за проследяване на същата тази стратегия показва „исторически“ резултат: от над 50 планирани мерки, чиновниците са завършили точно три! Докато те пишат отчети, чертаят графици и усвояват милиарди за командировки, в Южна Европа 70% от населението през лятото живее под постоянен воден стрес. Настоящите рекордно високи температури буквално изсушиха почвите и свиха речните корита. И това не е природно бедствие, това е резултат от десетилетия лошо управление, бездействие и чиновническо късогледство.

Докладът на ЕАОС най-накрая признава нещо, което за всеки хидрогеолог е азбучна истина – Европа губи средно 23% от пречистената си питейна вода още по тръбите, преди тя изобщо да достигне до чешмите на хората! В някои държави, сред които и България, този процент е двойно по-голям. И какво прави Брюксел по въпроса? Европейската инвестиционна банка отпусна 15 милиарда евро за водна устойчивост. Самите евродепутати обаче признават в прав текст, че тази сума е „крайно недостатъчна за мащаба на водното предизвикателство“. Те тепърва ще умуват и ще се пазарят за отделен воден бюджет в следващата Многогодишна финансова рамка. Тоест, реални инвестиции в инфраструктура ще влязат след години – когато кладенците на хората отдавна ще са пресъхнали. За сметка на това, брюкселската бюрокрация няма проблем веднага да разреши изграждането на нови водоемки дигитални индустрии, огромни центрове за данни и фабрики за полупроводници, които изсмукват подземните ни водни резерви със светкавична скорост.

Докладчиците на Европейския парламент се хвалят, че си поставят цел за 10% по-висока водна ефективност до 2030 година. Но веднага след това се застраховат, че това било само „силен политически сигнал“, а не крайна цел. Ей, господа в Брюксел, европейските граждани нямат нужда от вашите „политически сигнали“! Земеделските производители, чиито реколти се свиха с над 30%, нямат нужда от кухи фрази. Хората, които плащат солени данъци, за да издържат армията от хрантутници в европейските институции, искат сигурност за питейната си вода.

Водата е живот, тя е суверенитет и национална сигурност. Докато в Брюксел продължават да мислят за нея само като за „инвестиция в околната среда“, вместо като за критична инфраструктура, застрашаваща продоволствената сигурност на континента, Европа ще продължи да жадува. Крайно време е за реални действия и за търсене на персонална отговорност от тези, които десетилетия наред проспиваха кризата под климатиците в белгийската столица! 

Асен Личев, хидролог. Министър на околната среда и водите на България през 2021 г. Анализът е написан специално за Агенция БГНЕС.