Сърбия е по-бедна от България и Румъния, но храните са по-скъпи

Цените на храните в Сърбия се доближават до средните за Европейския съюз значително по-бързо от тези на останалите стоки и услуги. При хранителните продукти те вече достигат 96,6% от средното равнище в ЕС, показва ново проучване на сръбския Фискален съвет.

Храната в Сърбия е по-скъпа, отколкото в 11 държави от Централна и Източна Европа. Разликата е особено видима при сравнение със страни членки на ЕС от региона. В България, Румъния, Унгария и Хърватия ценовото равнище е около 92% от средното европейско ниво, което е осезаемо по-ниско от сръбското.

Това са част от заключенията в най-новото изследване на Фискалния съвет „Селското стопанство на Сърбия между стагнацията и реформата: производство, цени и аграрна политика“.

Анализът показва, че за необосновано високите цени на храните допринася дори първичното селскостопанско производство. Макар производителите да се намират в началото на веригата и да имат най-малка възможност да влияят върху крайната цена, и при тях се наблюдават проблеми, които впоследствие оскъпяват храните. Разликата е още по-съществена, когато цените се съпоставят с доходите на сръбските потребители.

Цените се изравняват, заплатите - не
Фискалният съвет посочва, че е обичайно по-слабо развитите държави постепенно да настигат богатите по отношение на цените, понякога дори по-бързо, отколкото по отношение на средните доходи. Сърбия не прави изключение.

Цените на всички стоки и услуги за лично потребление в страната през 2024 г. са достигнали почти 60% от средното равнище в ЕС. И по този показател Сърбия изпреварва Румъния с 55,1% и България с 55,7%.

Средният доход в Сърбия обаче не достига дори половината от средния за ЕС. Той е с 15 процентни пункта под равнището в България, въпреки че тя е икономически най-слабо развитата държава членка на Съюза.

Още по-отчетливо е поскъпването при храните и безалкохолните напитки, които формират около една трета от средната потребителска кошница в Сърбия.

„Поради това този факт има допълнителна икономическа и социална тежест“, посочват авторите.

Кои храни са по-скъпи от средното в ЕС
Цените в шест от десет категории храни в Сърбия надхвърлят средните за ЕС. В сравнение със страните от Централна и Източна Европа сръбският пазар е по-скъп в почти всички категории. Изключение правят безалкохолните напитки, зърнените култури и продуктите от тях.

„Най-голямото превишение спрямо средното за ЕС се наблюдава при олиото и мазнините - около 20%. При захарта, конфитюрите и сладкарските изделия разликата е около 15%. Подобни аномалии се наблюдават и при категориите с по-висока степен на преработка, като готовите храни и други хранителни продукти. Млякото, преработените месни продукти и яйцата са с цени около 8% над равнището в ЕС“, се посочва в анализа.

Зеленчуците в Сърбия са по-евтини и са на около 90% от средното европейско равнище, а зърнените храни, плодовете и месото - около 85%.

И при тях обаче се наблюдава постепенно изравняване. Между 2022 и 2024 г. например цената на месото спрямо средната за ЕС е нараснала от 81,5% до 88,5%.

„Толкова високото равнище на цените на храните показва наличието на структурни аномалии във вътрешната агрохранителна верига. Предвид икономическите характеристики на страната би могло да се очаква цените на храните в Сърбия да бъдат осезаемо под средните за Европа“, отбелязват авторите.

Защо храните би трябвало да са по-евтини
Фискалният съвет посочва три основни причини.

Първата е, че Сърбия е достигнала едва около половината от равнището на икономическо развитие на ЕС. По-слабо развитите икономики обикновено имат по-ниски абсолютни цени заради по-ниските заплати, оперативни разходи и покупателна способност.

Като пример са посочени Румъния и България. Цените на храните там са съответно около 76% и 89% от средното за ЕС - значително под равнището в Сърбия, въпреки че сръбската икономика е по-слабо развита и от двете.

Втората причина е, че Сърбия традиционно е нетен износител на селскостопански и хранителни продукти. Страната произвежда повече от необходимото за вътрешното потребление, което по икономическа логика би трябвало да оказва натиск за понижаване на цените.

Третият фактор са субсидиите. През последните години държавата рязко увеличи бюджетното подпомагане за земеделието до около 1% от БВП, с което Сърбия не изостава от страните от ЕС.

„Ако беше по-добре насочена, подобна подкрепа би трябвало да се отрази в по-висока производителност, по-стабилно предлагане и по-слаб натиск върху цените“, отбелязват авторите.

Кой носи отговорност по веригата
Фискалният съвет посочва, че първичните производители също не са напълно изключени от процеса на оскъпяване.

„Производствените цени в Сърбия достигнаха високите 87% от средното за ЕС, което показва, че част от натиска върху цените на храните възниква още на равнището на първичното производство“, се казва в анализа.

По-ниските оперативни разходи и значителните държавни субсидии би трябвало да правят суровинната база по-евтина. Неефективността в селскостопанското производство обаче поставя цените на сравнително високо ниво още в началото на веригата.

Това не е единственото обяснение. През периода 2022-2024 г. цените в магазините са били близо до 95% от средните за ЕС.

Разликата между изкупните цени на суровините и крайните цени на дребно показва, че значителна част от оскъпяването може да се дължи на неефективност и в останалите звена - преработката, дистрибуцията и търговията, включително търговските надценки.

Рязък скок след 2021 г.
Настоящото ценово равнище в първичното производство не е обичайно за Сърбия. През предходното десетилетие цените са се доближили до европейските с около 15 процентни пункта.

В периода 2015-2017 г. те са били около 72% от средното равнище в ЕС - малко над тези в държавите от Централна и Източна Европа, но осезаемо под цените в съседните страни.

Ситуацията се променя рязко през 2021 г. През 2022 г. производствените цени скачат до почти 96% от средното за ЕС, а средното им равнище за периода 2022-2024 г. достига 87%.

„Този период на изключително силно нарастване на изкупните цени съвпада с глобалната криза на пазара на основни селскостопански ресурси през 2021 и 2022 г., която засегна цяла Европа. Показателно е обаче, че отражението на този шок върху производствените цени в Сърбия беше далеч по-силно, отколкото в останалите европейски икономики“, посочват авторите.

Това означава, че поскъпването не може да бъде обяснено единствено с външни фактори. Наред с увеличението на цените на минералните торове, семената и препаратите за растителна защита са действали и вътрешни фактори и дисбаланси.

Проблеми в аграрната политика
Лошата аграрна политика също оказва влияние върху крайните цени на храните, но Фискалният съвет предупреждава този фактор да не бъде надценяван.

Веригата „от нивата до трапезата“ включва множество участници и всяко звено представлява отделен център на разходи и печалба.

Фискалният съвет се е съсредоточил предимно върху земеделието и проблемите в аграрното производство и политика. Сравнението между изкупните и крайните цени обаче показва, че и останалите части от веригата са по-малко ефективни от тези в ЕС.

Сред възможните причини са ниската производителност, изоставането при създаването на добавена стойност, неблагоприятната пазарна структура и концентрацията в определени сегменти. Това поставя участниците в неравностойно положение и създава ценови изкривявания както за земеделските производители, така и за потребителите.

Решаването на тези проблеми излиза извън рамките на традиционната аграрна политика. Необходима е по-силна координация с политиките в други сектори, защита на конкуренцията и подобряване на бизнес средата.

Сърбия се нуждае от наблюдение на цените по цялата верига
Аграрната политика трябва да осигури дългосрочно стабилно производство, съчетано с повишаване на ефективността и производителността, подчертава Фискалният съвет.

Най-сериозните ценови дисбаланси се наблюдават именно в секторите, които от години изпитват затруднения да гарантират стабилно предлагане на суровини. Сред тях са животновъдството и производството на захарно цвекло, както и овощарството и зеленчукопроизводството, които са силно изложени на климатичните промени и сезонните колебания.

Реформата на субсидиите има ключова роля за преодоляването на тези проблеми.

„Стимулите в Сърбия са силно реактивни и се отпускат ad hoc за потушаване на социални и пазарни пожари. В икономиките от ЕС те се основават на многогодишна предвидимост и са съсредоточени върху повишаването на производителността и технологичната модернизация“, посочват авторите.

Необходимо е и подобряване на прозрачността на цените във всички звена на хранителната верига, каквато практика вече съществува в ЕС.

„Абсолютното равнище и движението на цените на храните в една страна не са само икономически и пазарен сигнал, а социален въпрос и въпрос на сигурността от първостепенно значение, който пряко влияе върху общия жизнен стандарт на населението“, се казва в анализа.

Храните и безалкохолните напитки представляват близо 30% от средната потребителска кошница в Сърбия, което прави особено важно да бъде ясно как се формират цените от нивата до трапезата.

ЕС вече разполага с механизъм за наблюдение на цените по агрохранителната верига, който позволява проследяването им на всички етапи - от разходите за производствени ресурси и изкупните цени през хранително-вкусовата промишленост до крайните цени по рафтовете.

Въвеждането на подобна система в Сърбия би позволило да се установи в кои части от веригата възникват най-големите дисбаланси на вътрешния пазар.