Науката зад „Одисея“: Какви реални явления може да са вдъхновили Омир

От днешна Турция, до гръцкия остров Итака след Троянската война, като по пътя е бил прокълнат да съблазнява магьосници, да слиза в подземния свят и да се сражава с циклопи. Или поне, ако наистина му е отнело толкова време, вероятно проклятието му е било, че никога не е питал за посоката.

Въпреки това историята за дългото завръщане на Одисей съдържа елементи, които може да са вдъхновени от реални явления в древния свят – от истински прототип на циклоп до смъртоносни водовъртежи и растения с халюциногенни свойства. По повод филма "Одисея", в който Мат Деймън влиза в ролята на легендарния герой, учените разглеждат възможните научни обяснения зад най-известните му приключения.

Циклопът

В поемата циклопът Полифем – гигант с вкус към човешко месо и едно-единствено око в средата на челото – пленява спътниците на Одисей и изяжда няколко от тях. Одисей ослепява чудовището с нагорещено копие, а после хората му успяват да избягат, вързани под коремите на овцете на Полифем.

Една от хипотезите за произхода на този митичен едноок великан е свързана с фосилите на Deinotherium giganteum – древен родственик на съвременните слонове, обитавал Европа, Азия и Африка между 23 и 8 милиона години назад. Палеонтолози са открили негови кости на остров Крит – място, където древните гърци също биха могли да попаднат на тях.

Черепът на слона има сравнително малки очни кухини, но голям централен отвор за хобота. При животно с височина около 4,6 метра до рамото този огромен череп лесно би могъл да бъде възприет като глава на гигант с едно око.

Друга възможност е древните гърци да са познавали циклопията – рядка и почти винаги смъртоносна вродена аномалия, при която очните кухини и мозъкът не се разделят правилно по време на ембрионалното развитие. Вместо нос плодът развива тръбовиден израстък над единственото око. Циклопията се среща приблизително при едно на 100 000 раждания. Около 39% от засегнатите плодове се раждат мъртви, а родените живи обикновено не оцеляват повече от 13 часа.

Макар състоянието да е изключително рядко, учените изчисляват, че по времето на създаването на „Одисея“ по света вероятно са се раждали около 53 случая годишно. Подобна аномалия може да се наблюдава и при овце, кози и говеда, особено ако майките им консумират растения като кукуряк.

Чудовището и водовъртежът

След като се измъква от Полифем, Одисей попада между шестглавото морско чудовище Сцила и страховития водовъртеж Харибда. Бурята унищожава екипажа му, а самият герой едва оцелява.

Този епизод вероятно е вдъхновен от реално място – Месинския проток между Калабрия в Южна Италия и остров Сицилия.

Там Йонийско и Тиренско море се срещат, а приливите им са противоположни – когато в едното море е прилив, в другото е отлив, обяснява седиментологът Серджо Лонгитано от Университета на Базиликата, автор на изследване върху района.

В центъра на протока се намира т.нар. амфидромична точка – място, където нивото на водата почти не се променя. За сметка на това теченията могат да достигнат скорост до пет метра в секунда при силен вятър или буря.

Постоянно сменящите посоката си течения създават сложни водни структури. Понякога големите течения се раздалечават, а по-малките биват засмуквани. Когато те започнат да се движат в една посока или се срещнат, се образуват водовъртежи. Тъй като приливите се сменят приблизително на всеки шест часа, подобни водовъртежи могат да се появяват няколко пъти дневно.

Що се отнася до Сцила, Лонгитано посочва, че в района има масивна морска скала, която особено при залез изглежда като огромна тъмна фигура. Макар никой да не знае какво точно е вдъхновило Омир, учените смятат, че това място лесно би могло да породи легенда за морско чудовище.

Лотофагите

Някои от приключенията на Одисей изглеждат далеч по-малко опасни и напомнят повече на празненства с упойващи вещества.

На един остров неговите разузнавачи срещат лотофагите – хора, които ги черпят с плодове от лотос, каращи ги да забравят задачата си и желанието да се върнат у дома.

Първата асоциация е с опиума, но древните гърци добре познавали мака и опиума и не ги наричали „лотос“. Освен това опиумът е споменат отделно в „Одисея“ като „непентес“ – средство, което Елена от Троя смесва с вино, за да помогне на гърците да забравят мъките си.

Какво тогава представлява лотосът?

В обзорно изследване от 2020 г. учени установяват, че древните гърци са използвали названието „лотос“ за растения от седем различни рода. Някои от тях са водни лилии, които днес наричаме лотоси. Омир обаче описва дърво, а по-късни автори като Херодот, Теофраст и Плиний поставят лотофагите в Северна Африка, около днешния либийски град Триполи.

Химикът Джо Шварц от университета „Макгил“ предполага, че става дума за вид хинап (Ziziphus), чиито плодове растат в Северна Африка. Те нямат психоактивни свойства, но могат да ферментират и да произведат алкохол – а той със сигурност улеснява забравянето.

Магьосницата, която превръщала хората в прасета

На друг остров магьосницата Церсей посреща Одисей и хората му с напитка, съдържаща „силни билки, които напълно да ги накарат да забравят родината си“. След като я изпиват, те се превръщат в прасета.

Одисей тръгва да ги спасява, подпомогнат от бог Хермес, който му дава растение, наречено моли, с черен корен и бели цветове. Благодарение на него героят устоява на магията.

Истинска магия би била необходима, за да бъдат хора превърнати в прасета. Да бъдат убедени обаче, че са прасета, е далеч по-възможно, казва Шварц.

Древните гърци познавали растения с мощни психоактивни свойства. Сред тях са татулът (Datura stramonium) и беладоната (Atropa belladonna), които съдържат атропин и скополамин. Тези вещества блокират действието на ацетилхолина – химичен посредник в мозъка, участващ във формирането на паметта. Последиците могат да бъдат халюцинации, делириум и тежки нарушения на възприятията.

Що се отнася до загадъчното растение моли, Шварц посочва, че антидот срещу отравяне с атропин е физостигминът, съдържащ се в калабарския боб (Physostigma venenosum). В друга своя публикация той предполага, че моли може да е било и кокиче (Galanthus nivalis), което съдържа галантамин. И двете вещества възпрепятстват разграждането на ацетилхолина и повишават нивата му в мозъка. Днес те се използват и при лечението на болестта на Алцхаймер.

„Одисея“ ясно показва, че растенията могат да бъдат едновременно лекарство и отрова.

„Може би най-подвеждащата идея е, че всичко естествено е безопасно и че природата винаги знае най-добре“, казва Шварц.

И макар част от приключенията в епоса да могат да имат научно обяснение, малко магия никога не вреди.

„Все пак това е просто история. А в една история всичко е възможно“, казва Шварц. „Растенията могат да превръщат хората в прасета, въпреки че някои биха спорили, че за подобна трансформация изобщо не са необходими растения“