Зинедин Зидан може би накара треньорството да изглежда като лесна работа, заставайки начело на Реал Мадрид и печелейки три поредни Шампионски лиги в доскоро немислима серия.
Всъщност обаче задачата на футболния треньор е неимоверно трудна и често границата между успеха и провала се оказва твърде тънка.
Обикновено е доста относително да се сравняват постиженията на различните мениджъри с техните отбори, но списание "4-4-2" се наема да го прави в своята ежегодна класация, в която подрежда 50-те най-добри треньори в света.
За четвърта поредна година изданието класира най-изтъкнатите в професията не само с оглед на постиженията им през последните 12 месеца, но и отчитайки успехите и демонстрираните качества през целия им треньорски път.
Все пак една добра или лоша година не е определяща за цялата кариера на мениджъра. И този път някои от първите в списъка са добре познати ветерани, други са сред най-вълнуващите младоци на скамейката.
10. Ернесто Валверде (Барселона) В началото на миналия сезон ситуацията в Барселона беше много тежка точно след продажбата на Неймар, но Валверде успя да изведе каталунците до убедителен дубъл в Испания. Само една загуба от Леванте при вече осигурена титла попречи сезонът да бъде завършен без поражение. Тази Барса е по-прагматична от онази на Гуардиола например, но ще е изненада, ако не спечели титлата и този сезон. Остава Валверде да постигне и европейска слава.
9. Юлиан Нагелсман (Хофенхайм) Постиженията му едва на 31 г. са внушителни. Без големи звезди стабилизира Хофенхайм в топ 4 на немския футбол и завърши трети миналия сезон. От лятото на 2019 г. ще поеме РБ Лайпциг в преследване на голямата цел: прекратяване на хегемонията на Байерн Мюнхен.
8. Маурицио Сари (Челси) Непоправимият пушач и бивш банкер направи Наполи един от най-симпатичните отбори в Европа, а стилът Сарибол се пренесе на Острова, когато Сари пое Челси. "Сините" претърпяха светкавична трансформация и редят победа след победа от началото на сезона, а Еден Азар и останалите звезди се забавляват на терена.
7. Маурисио Почетино (Тотнъм) Това не е най-добрият момент за неговия Тотнъм, но фактите остават: три поредни години Почетино изведе "шпорите" до топ 3, а похарчи за трансфери общо под 30 млн. паунда. Все още обаче липсва първият трофей, както и повече зрялост в евротурнирите.
6. Дидие Дешан (Франция) Широко критикуван преди и по време на Световното първенство, той затвори устите на всички със спечелването на титлата. Разбира се, Дешан разполага с необикновено талантлив състав, но достатъчно много треньори са се проваляли, разполагайки с подобни ресурси.
5. Юрген Клоп (Ливърпул) Превърна Ливърпул в голяма сила и след като беше на крачка от спечелването на Шампионската лига, тази година се бори с Манчестър Сити за титлата в Англия. "Мърсисайдци" са вълнуващ отбор, способен да разкъса на парчета всеки съперник и да спечели симпатиите на всеки неутрален запалянко. Би трябвало първият трофей да дойде скоро, може би още този сезон. От две десетилетия насам Ливърпул не е стартирал годината с толкова големи надежди.
4. Масимилиано Алегри (Ювентус) Още един сезон и още един дубъл с титла и Купа на Италия. Четири поред за Алегри в Юве, който за новата кампания получи Кристиано Роналдо и голямата цел няма как да е нещо различно от спечелване на Шампионската лига. В Серия "А" поредното първо място ще е най-логичното нещо на света - Юве започна с 9 победи и равенство, а вече е 6 т. пред вторите.
3. Диего Симеоне (Атлетико Мадрид) Клубът, който Симеоне пое през декември 2011 г. вече е неузнаваем - Атлетико престана да бъде неудачникът на испанския футбол и сега неизменно поставя под напрежение Барса и Реал, а в Европа двата финала в Шампионската лига бяха допълнени тази година със спечелването на Лига Европа и Суперкупата на Европа. Чоло Симеоне прави всеки от футболистите си по-добър и го кара да играе за своя треньор до последен дъх.
2. Зинедин Зидан (без отбор) За две години и половина начело на Реал Мадрид спечели три от три Шампионски лиги, една титла на Испания, две Суперкупи на УЕФА, два пъти Световното клубно първенство и една Суперкупа на Испания. После сам реши да си тръгне и в негово отсъствие всичко рухна толкова бързо, че в Реал още се чудят откъде им дойде. Големият въпрос пред Зидан е накъде да поеме след заслужената почивка и кой топ отбор е подходящ за него.
1. Пеп Гуардиола (Манчестър Сити)
Манчестър Сити направи такъв сезон във Висшата лига, че едва ли остана някой, който да оспорва качествата на Гуардиола. Рекордите в английското първенство падаха като парчета от домино: най-много точки, най-много голове, най-рано гарантирана титла, най-много поредни победи, най-добра голова разлика и т.н., и т.н. Освен това футболът на Манчестър Сити е магически и "гражданите" го показват и този сезон, в който очевидно не смятат да забавят темпото. Разбира се, от Гуардиола се очаква Шампионска лига, каквато още не е печелил без Меси в състава си.
webcafe.bg