Един от най-българските елементи при посрещането на новата година е обичаят на сурвакането, който е жив и днес. Етнографи го определят като “магия на досягането, при която живителните сили на дряна или клонче от друго плодоносно дърво, се прехвърлят върху хората и съдбите им през новата година“.
Традицията повелява да се сурвакат и домашните животни, за да са здрави и плодовити. Дряновото клонче трябва да е прясно откъснато от живо дърво, а в миналото дори не е било украсявано. Където не вирее дрян, хората са използвали клони от плодоносни дръвчета, задължително раждали.
Сурвакането с пластмасова суровачка или украсена с хартия е отстъпление от традицията, защото отсъстват символите на плодородието, категорични са експерти пред БНР.