По отношение на ухапването от кърлеж реакциите варират в широки граници – от нехайство по въпроса до свръхенергични мерки. Кърлежите са преносители на сериозен брой заболявания. Най-разпознаваемото от обществото, а и най-честото за България, е Лаймската болест. Причинителят й е бактерията със звучното име Borrelia burgdorferi - е асоциирана с болестта за първи път в САЩ в град Лайм Олд Лайм, което води до наименованието. Лаймската болест се предава трансмисивно (по кръвен път), протича в три стадия и се проявява с характерни кожни промени и засягане на нервна система, опорно-двигателен апарат и сърдечно-съдова система. Все пак, какво да правим при ухапване от кърлеж?
Кърлежът трябва да се отстрани – бавно и внимателно, за да не се разкъсва и да не се пипа с ръце без ръкавици. Фактите са следните – за предаване на бактериите, обикновено са нужни поне 24 часа от впиването на кърлежите. Ето защо след разходки на открито хората трябва активно да ги търсят – ранното им премахване силно намалява риска от заразяване. След всяко кърлежово ухапване, човек трябва да се следи за симптомите, описани по-долу. Допълнително успокоение може да се получи и чрез изследване на отстранения кърлеж. Заболяването не се предава пряко от човек на човек, но при бременни е възможно вътреутробно да зарази плода и да му причини увреди или аборт. Откъде идват тези бактерии и какво ни причиняват, ако се срещнем с тях?
Техен резервоар са животните – диви, както и домашни – и те обикновено не боледуват, а са само носители. Кърлежите се заразяват от тях и ни ги доставят. Ако това се случи, то бактериите атакуват и унищожават В- и Т-лимфоцитите, което забавя имунния отговор към него. Кръвни изследвания за доказване на заболяване са възможни едва след месец. Този период дава възможност на причинителя свободно да попадне в кръвообращението и да се внедри в различни органи и тъкани на пострадалия.
Стадиите на заболяването
Преди тяхната проява има инкубационен период – 3-35 дни, обикновено около 10 дни. Болестта дебютира с лека подутинка на мястото на ухапване, около която се появяват обширни пръстеновидни зачервявания с ливиден център и ярко зачервен ръб. Размерът им може да варира между 5 и 50 см и около тях може да се появяват други такива или да се „местят“ по тялото – за това и се наричат Erythema migrans (мигриращи зачервявания). Тези зони са топли на допир и често са с намалена чувствителност и са налични 3 до 4 седмици. Успоредно с тях обикновено има и подуване и болезненост на лимфните възли в зоната на ухапването. Други симптоми, които се наблюдават понякога, са фебрилитет, втрисане, главоболие, бърза уморяемост и болки по мускулите и ставите. Със или без лечение, този стадий преминава и след 3 седмици до 5 месеца някои пациенти се сблъскват с втория стадий. Борелиите в Америка и Европа са различни и за това на двата континента той протича по различен начин. Докато в САЩ при него са по-често усложненията отстрана на опорно-двигателната система, то на стария континент са тези на нервната система. Те се проявяват в менингит и енцефалит – мъчително главоболие, болки и скованост във врата, неврити на черепно-мозъчните нерви, парализа на nervus facialis, отговорен за мимиката на лицето, и други – обединени под името синдром на кърлежов менингорадикулоневрит. За сметка на това, повечето от пациентите в САЩ ще пострадат от ставни симптоми – особено на коленните стави – те са леко болезнени, оточни, зачервени и затоплени. Внимание заслужават и 10% от болните, които ще развият непостоянен атрио-вентрикулрен блок на сърцето за няколко месеца, но той ще претърпи обратно развитие. Третият стадий е рядък и представлява задълбочаване и хронифициране на описаните промени.
Лечението е с антибиотични препарати за 2 до 3 седмици през първия стадий. В случай на поява на втори и трети, терапията се повтаря. Пациентите подлежат на контролни прегледи и изследвания 2 години – първата на всеки 3 месеца, а през втората – на 6 месеца.