Белгийският Брюж е град приказка – укрепено средновековно селище, което отстрани сякаш е замръзнало във времето. Каналите следват своя път през центъра, отразявайки островърхите фасади, кули и покриви на столетните сгради. Наричан още „Шоколадовата Венеция“, Брюж (запазената му марка са шоколадът, бирата и дантелите) е в прегръдката на яйцевидния пръстен на старите градски стени. Той е скътан добре подреден лабиринт от павирани улици, градинки, тихи площади, готически църкви и варосани в бяло страноприемници. Градът е в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, а през 2002 г. е избран и за Европейска столица на културата. В северната си част се свързва със селцето Зебрюге, а пристанището е второто по големина в страната след Антверпен.
Брюж (или Брюге) не е голям град,
от единия край на историческия център до другия пеша се стига за по-малко от четвърт час. Мястото може и да изглежда затънтено, тук е спокойно през последните 500 г. Но музеите разказват по-друга история. Приютили са картините от ХV век на големите фламандски майстори като Ян ван Ейк (в Градския музей) или на Ханс Мемлинг в Хоспитаалмузеум (забележителната историческа болница, за която първоначално са били поръчани платната), и ще получите усещане за разкоша и богатството на Брюж в дните на неговия разцвет, когато е бил столица на Бургундското херцогство.
След 1380 г. в продължение на повече от век
това е един от най-проспериращите центрове на Европа: по каналите на града прииждали стоки от целия познат тогава свят, а къщите се наемали от търговци от Британия, Германия, балтийските държави, Испания, Генуа и Венеция, както и от банкери на Медичите от Флоренция. Крале и знатни личности от цяла Европа се стичали тук, за да присъстват на съвещанията на високо равнище и на литургиите в катедралата „Свети Салватор“ като почетни членове на Ордена на Златното руно.
Всичко това бързо приключило след 1500 г. поради промяна в политическия климат. Властите на Брюж обидили Максимилиан, бъдещия Свещен римски император, Бургундската империя била присъединена към Испания, мореходният достъп до каналите на града пресекнал и както търговията, така и властта се преместили в Гент и Антверпен. Изолиран, Брюж навлязъл във векове на забрава, оставайки известен най-вече със своите дантели и многобройни манастири. Старата му атмосфера се съхранила, но бавно се рушала, лишена от тласък за развитие.
В средата на ХІХ век Брюж е преоткрит от ентусиасти,
увлечени по модния тогава интерес към всички средновековни и неоготически неща. Градът вече не е точно това, което изглежда. Много от старата му архитектура – като великолепно украсената сграда на Градския съвет, а също и малката Базилика на Светата кръв до нея – е цялостно обновена от тогавашните реставратори, а палатът на централния площад, служил за седалище на управата на Западна Фландрия, е изцяло построен от нулата в неоготически стил между 1881 и 1921 г. Но и това само по себе си е още един интересен слой на историята Брюж, допринасящ за изключителното очарование на този град.
Откриваме, че средновековната история е останала
като цяло непокътната. Например високата, леко наклонена камбанария, служеща за горд символ на някогашната автономия на града, днес помещава комплекта от 47 камбани, които се управляват от клавиатура при концерти, а през останалото време от гигантска механична музикална кутия от ХVІІІ век. А в църквата на Дева Мария от ХІІІ век се пазят богато украсените, изработени двеста години по-късно гробници на Карл Смели, херцог на Бургундия, и на дъщеря му Мария. Централният площад на Брюж е „Маркт“ – старият градски пазар, над който се извисява прочутата камбанария.
Срещуположната страна е опасана от ярко боядисани сгради от ХVІІ век със стъпаловидни фронтони, които някога са били седалища на могъщи търговски гилдии, като рибарската или каменарската. Сега те служат основно за ресторанти, с открити тераси и тенти, простиращи се над площада. През Средните векове каналите са били жизненоважни артерии за Брюж. Сега те придават чувство на покой, дори и тук, в центъра, край Розенходкаай (Кея на броениците).
Просперитетът на Брюж в наши дни се дължи основно на туризма,
защото разполага с дълъг списък от луксозни хотели в обновени сгради, отговарящи и на най-взискателния вкус, плюс десетки отлични ресторанти, кафенета и барове. Търговските улици са пълни със скъпи бутици и специализирани магазини за шоколад. Но Брюж внимателно се пази да не се превърне в град-музей. Той поддържа богата програма от културни събития, насочени и към собствените му жители и към младежта.
Обиколката по каналите е туристическа атракция. Ще преминавате край лебеди и патици, почиващи основно в близост до пивоварната „Де Халве Маан“ в южната част на града.
Ако има опашка на дока, който сте избрали, просто се поразходете 10-ина минути до следващия – лодките тръгват от няколко места. Разходката с лодка по каналите на Брюж е задължителна. От тях се разкрива красива гледка към старинните сгради.
Тук няма лош сезон, а Брюж винаги е оживен. Лятото изобилства от събития на открито, а декември е месецът на приказния коледен базар.
ПАТИЦИ И ЛЕБЕДИ ДЕБНАТ ГОСТИТЕ по време на задължителните обиколки из каналите.
Белгийската бира се слави с доброто си качество, както и с градуса си. Брюж е в холандскоезичната Фландрия, тъй че не очаквайте тук да се говори френски: предпочитаният втори език е универсалният – английски.
Материала подготви БОРИС ПРОДАНОВ