Приятелите на човека преминават два кръга експерименти. По време на първите тестове всяко куче е поставено пред два екрана.
Когато на кучетата са показани още снимки на кучета и хора, придружени от съответните звуци - например, куче с щастлив израз на муцуната и весел лай или усмихнат човек, кучето е гледало екрана много по-продължително време, отколкото, когато звуците са липсвали или лицата не са били усмихнати.
Изводът на екипа бил, че кучетата разпознават емоциите. От друга страна, когато кучето е чувало неутрален глас на човек или други кучета, бързо губело интерес към екрана и снимките на него. Според Албакърки, способността на кучетата за емоционална връзка с хора и други кучета не са инстинкт, а заучено поведение и познание.
"Кучетата трябва да извлекат информация от звука и след това да свържат тази информация с образа и това изисква много сложни психологически механизми", казва тя.
Хората и кучетата живеят заедно от около 30 хиляди години и очевидно еволюцията е развила при кучетата способността да четат емоциите на своите господари и приятели.