В едно село жените били много шавливи, но минавали за набожни. Когато изневерявали на мъжете си отивали при местния поп да се изповядат като казвали паролата: - Отче, подхлъзнах се и паднах, моля опрости греха ми!
От мъжете в селото само попът и кметът знаели значението на паролата. Но една зима попът починал и на негово място изпратили друг. В края на първия си ден, след като опростил греха с подхлъзването и падането на множество жени, попът отишъл при кмета и го помолил да опесъчи улиците, защото жените цял ден са се подхлъзвали и падали.
Кметът започнал да се смее и му казал, че нищо им няма на жените.
Попът много се ядосал и го порицал:
– Ти се смееш, кмете, но твоята жена днес три пъти се подхлъзва и пада, ще се потроши цялата, бре!