Когато си дете и зависиш от родителите си, животът изглежда много по-розов и евтин. Парите и материалните придобивки са нещо, което в повечето случаи приемаш за даденост и то без особени усилия от твоя страна. Но както при повечето хубави неща и това има своя край. В даден момент (често в студентските години поне в България) финансовото кранче спира и трябва сам да си заработваш парички. В този момент на отрезвяване научаваш няколко важни неща:
Печеленето на пари не е лесна работа
Поне за повечето хора. Ако имаш богати родители и отредено място във фирмата им, честито, ти си ударил джакпота. Но за съжаление, това не е общия случай, т. е. трябва да си намериш работа, да ставаш с кокошките, да висиш в офис (или да чистиш, строиш, продаваш зад щанд) по 8 часа на ден и така ден след ден. Първият месец може би ще е вълнуващо, но оттам нататък ще се превръща в една задушаваща рутина. Добре дошъл в света на възрастните!
Спестяването е важно
Изведнъж започваш да забелязваш колко разходи имаш и ти светва червената лампа, че не е зле и да заделяш нещо. А ако искаш да си купиш нещо по-голямо, заделянето е задължително, все пак няма да потъваш в кредити още от самото начало.
Данъци
За съжаление, печалбата се облага от държавата и ако искаш да си съвестен гражданин, може да се наложи да плащаш данъци по някои финансови постъпления. *Това зависи от типа работа и договор.
Приоритизиране на разходите
Задължително! Първото, което забелязваш, когато станеш самостоятелен е, че имаш много разходи... и част от тях са напълно ненужни. Затова е време да се лишиш от тях.
И все пак добиваш самочувствие и гордост
Добрата новина е, че тъй като си изкарваш парите сам, имаш свободата да ги харчиш, както ти си прецениш. Те са като наркотик и започваш да мислиш как да изкараш още и още, което пък те амбицира да се развиваш. С времето и резултатите трупаш самочувствие.