Желислав Николаев е ученик в Математическата гимназия във Варна. В свободното си време обича да снима. Казва, че фотографията заема голяма част от живота му, а чрез снимките изразява себе си. От няколко години младежът е в школата по художествена фотография към ОДК-Варна.
- Желислав, кога и как разбра, че искаш да се занимаваш с фотография?
- Общинският детски комплекс сформира пробно школа по художествена фотография и реших да се запиша. Бях опитал и други извънкласни дейности, но в тази школа определено намерих себе си. И така вече няколко години, в които продължавам да научавам и усвоявам доста тънкости на фотографията. От нулата започнах, но в момента нещата стоят съвсем различно. Дадоха ми старта във фотографията. В школата всички сме приятели. Работим в неформална среда, опитвайки се да постигнем максимума.
- Спомняш ли си първия си кадър?
- Не… Толкова много снимки съм направил, няма как да помня.
- Какво според теб е определящо, за да стане една снимка добра?
- Най-малкото този, който я прави, трябва да има вдъхновение и желание. Другото определящо за добрия кадър е да знаеш какво искаш да направиш. Няма как да направиш снимката, без да знаеш какво послание точно искаш да отправиш към хората, които ще я видят. Защото… една снимка може да замести цяла книга, стига да е направена по правилния начин!
- Какво послание искаш да носят снимките ти?
- Всяка снимка си има собствено послание. Разказва различна история, някои весели, някои по-тъжни… Зависи от ситуацията. Повечето снимки, които правя, не са точно предопределени, не са нагласени. Те са ситуационни. Няма как точно да кажа: „Точно това искам да снимам“. Забелязвам нещо и решавам, че това е история, която си заслужава да се покаже. Чрез снимките показвам моето отношение към хората и заобикалящата ме среда. Снимката изразява мислите на този, който я е направил.
- Кой е любимият ти жанр във фотографията?
- На този въпрос трудно мога да отговоря. Снимам във всички жанрове. Обичам да работя с хора. Човекът, който снимаш, предава допълнителна емоция. Такава, какво не можеш да усетиш от макро фотографията.
- Кое е най-впечатляващото или най-разочароващото ти изживяване, докато снимаш?
- Най-разочароващо е когато свърши батерията на фотоапарата. Като най-впечатляващо мога да определя кадър, който съм направил така, както искам. Това обаче почти никога не се случва. В ума ми се върти едно, но нещата не стават точно така. Понякога пък се получават доста добри снимки.
- Какви качества са нужни на добрия фотограф?
- Добрият фотограф трябва да има желанието да изрази чрез кадъра чувствата и мислите си. Хубаво е да се знае и малко теория, защото фотографията не е само натискане на копчето.
- Какво мислиш за обработката на снимките?
- В последните години почти няма снимка, която да не обработя. Винаги виждам детайл, който трябва да се изпипа. В художествената фотография обаче е препоръчително нещата да са по-естествени. Например, ако си снимал някакво събитие или портрет, може да се изчистят недостатъци, за да изглежда по-добре. При снимане на природа е хубаво кадърът да е максимално естествен, за да се придаде обстановката.
- Кое е най-голямото ти вдъхновение, как се заражда една идея?
- Идеята се ражда на място. Виждам нещо и решавам, че искам да бъде запечатано и да прeдам историята, чувствата, атмосферата, деня, времето, всичко… Всичко идва от само себе си. Няма вдъхновение. Имало е периоди, в които не съм имал желание да снимам и такива, в които всеки ден снимам. Това е чувство, което идва и си отива.
- Ако трябва да направиш снимка на себе си – върху какво ще акцентираш?
- Снимка на себе си не бих направил. И все пак - бих опитал да представя мислите, чувствата и душата си. За такъв кадър обаче се изисква доста труд.
- Има ли мода във фотографията?
- Модата в момента е всеки да прави снимки. Хората масово имат достъп до някакъв фотоапарат или телефон с камера. Т. нар. „селфита“, които са модерни сега, определям като снимки за спомен от някакво преживяване.
- А каква е разликата между професионалния фотограф и любителя?
- Любителят с телефона ще направи снимка, която за самия него ще има стойност. Професионалният фотограф ще запечата момента по начин, който да носи послание на всеки.
- Какъв е смисълът на фотографията?
- Смисълът на фотографията ли…? Да запечаташ момента… Фотографията е съчетание от емоции, помага да представиш част от себе си.
- Ако можеше да направиш портрет на която и да е известна личност, коя би била тя и какво би показал чрез него?
- На всеки един бих направил, защото всеки носи своята уникалност. При тях по-специфичното е, че са обвити в пашкул. Пред обществото слагат маска, която прикрива личността им.
- Има ли снимка, която мечтаеш да направиш?
- Не! Всичко е до вдъхновение. Няма мечтана снимка, защото някой ден ще я направя. И после какво? Оставам без мечта.
- А фотограф, чиято работа те впечатлява?
- Около мен има доста фотографи, които ме вдъхновяват. Преподавателката ми в школата по художествена фотография към ОДК Надежда Шипкова винаги ми е помагала да вървя напред. Има и други, които са добри в това, което правят. Снимат със сърцето си. Самите те са вдъхновяващи.
- Освен фотографията, кои са ти другите страсти?
- Отдал съм се на фотографията. Много време не ми остава да правя друго. В момента съм фотограф на Златни пясъци. Интересно е. Работата с хора ме кара да се чувствам щастлив. Всеки кадър става значим, когато видиш щастието в очите им. Чрез снимките успявам да уловя част от емоцията.
- Какво си пожелаваш от тук нататък?
- Пожелавам си да продължавам да се занимавам с фотография. Изпитвам удоволствие всеки един ден, в който снимам.
ИЛИЯНА МИТАКОВА