Изкуственият интелект прави потребителите по-нетърпеливи, показва ново изследване

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Алгоритмите на изкуствения интелект все по-често вземат решения вместо потребителите – от избор на туристически дестинации до препоръки за кредити. Ново изследване показва, че взаимодействието с компютърни системи променя възприятието за времето, карайки хората да усещат бъдещите периоди като по-дълги, отколкото са в действителност, съобщава уебсайтът “PsyPost”. Това води до по-нетърпеливи и често по-неблагоприятни финансови решения.

В психологията подобни решения се описват като „междувременен избор“ – например дилемата между по-малка награда днес и по-голяма след време. Хората често подценяват бъдещите ползи, тъй като чакането се възприема като неприятно.

Начинът, по който усещаме времето, е силно субективен. Теорията за „вътрешния часовник“ предполага, че мозъкът разполага с когнитивен механизъм, който определя темпото на възприятие. При спокойствие той „работи“ по-бавно и времето сякаш минава по-бързо. При стрес или силни стимули обаче се ускорява, което създава усещане за удължено време.

Изследователите предполагат, че именно тук се намесва изкуственият интелект. Потребителите свързват тези системи с бързина и ефективност, което може да „ускори“ вътрешния им часовник, докато чакат отговор. В резултат бъдещите награди изглеждат по-далечни, а незабавните – по-привлекателни.

Екипът, ръководен от Юанюан Ли от Южния университет за наука и технологии, провежда серия от експерименти, за да провери тази хипотеза.

В първия участниците си представят, че резервират ваканция. Едни получават съвет от човек, а други – от чатбот. И двете групи чакат еднакво време, но тези, които взаимодействат с изкуствен интелект, значително по-често избират незабавна парична награда пред по-голяма сума след четири седмици. Те възприемат периода на изчакване като по-дълъг.

При втори експеримент учените променят възприятието за компютъра, като представят системата като по-бавна, но по-прецизна. Това напълно елиминира ефекта на нетърпение, което потвърждава ролята на очакваната скорост.

Допълнителни тестове показват, че ефектът се проявява само когато има реално изчакване. При незабавен отговор от компютъра участниците не демонстрират по-различно поведение спрямо тези, консултиращи се с човек.

Формулировката на времето също има значение. Когато забавянето е представено като конкретна дата, а не като период („17 октомври“ вместо „след месец“), разликите в поведението изчезват.

Ефектът се проявява и при по-сложни финансови решения. При избор на социални помощи участниците предпочитат по-дългосрочни варианти, когато взаимодействат с изкуствен интелект, тъй като по-дългият период изглежда още по-значим. При кредити обаче се наблюдава обратното – хората избират по-кратки срокове с по-високи месечни вноски, защото възприемат дългосрочните задължения като прекалено продължителни.

Анализ на реални данни от 2022 г. потвърждава тази тенденция. Потребители на платформи като LendingTree, които използват алгоритми за препоръки, по-често избират кредити с по-кратък срок в сравнение със средното за пазара.

Изследователите подчертават, че реалната среда включва множество допълнителни фактори, но резултатите ясно показват скрит психологически ефект от автоматизацията. С нарастващото използване на изкуствен интелект в обслужването на клиенти компаниите могат неволно да засилят усещането, че бъдещето е по-далечно – и така да променят начина, по който хората вземат решения.

Коментари

Живот
Водещи новини
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата