Делото „Мъск срещу Алтман“ доказа, че изкуственият интелект е в грешните ръце

Общественото мнение за индустрията на изкуствения интелект (ИИ) вече се влошава. Парадът от ненадеждни ръководители само влошава имиджа ѝ.

Технологичният процес на годината, „Мъск срещу Алтман“, в крайна сметка се оказа битка за контрол. Илон Мъск твърдеше, че Сам Алтман, с когото е съосновал гигантската компания OpenAI, не трябва да ръководи бъдещето на ИИ. Адвокатите на Алтман от своя страна атакуваха доверието в самия Мъск. В понеделник, след само два часа обсъждане, съдебните заседатели отхвърлиха исканията на Мъск поради изтекла давност.

В чисто правен смисъл трите седмици на свидетелски показания не доведоха до нищо. Но процесът разкри един по-тревожен и по-широк извод: почти никой в тази сага не изглежда достоен за доверие. Някои от най-влиятелните хора в света на технологиите изглеждат темпераментно неспособни да общуват честно помежду си. И ако това е вярно, възниква по-големият въпрос: защо те контролират индустрия за трилиони долари, която е напът да преобърне живота на хората?

Според показанията както на Мъск, така и на Алтман, OpenAI е основана, за да попречи на мощния изкуствен интелект да бъде притежаван и развиван от „грешните хора“. Свидетелства и доказателства показаха как основателите се тревожат кой ще контролира общия изкуствен интелект (AGI) – нашумял термин за ИИ, който се изравнява или надминава човешките знания и способности. Те са се страхували дълбоко от Google DeepMind и неговия лидер Демис Хасабис. През 2015 г. Алтман споделя, че се е чудил дали нещо може да „спре човечеството да развива ИИ“ и след като е заключил, че е невъзможно, е поискал „някой друг, освен Google, да го направи пръв“, пише The Verge.

Съоснователите Грег Брокман и Иля Суцкевер толкова силно са се противопоставяли на едноличен контрол, че са били готови да провалят изгодна сделка, която по техни думи би дала на Мъск „диктатура над ИИ“. В част от същия имейл, адресиран до Алтман, Брокман и Суцкевер поставят под въпрос мотивите му, пишейки: „Не можахме напълно да се доверим на преценките ти по време на този процес... Наистина ли AGI е основната ти мотивация? Как се свързва с политическите ти цели?“

Тези притеснения бързо се оправдават. Централен фокус на делото „Мъск срещу Алтман“ беше „проблясъкът“ – петдневен период през ноември 2023 г., когато бордът на OpenAI отстрани Алтман като главен изпълнителен директор. Суцкевер е подготвял свалянето му повече от година, съставяйки документ от 52 страници, в който се твърди за „последователен модел на лъжи, подкопаване на ръководителите и настройването им един срещу друг“.

Последиците надхвърляха вътрешните борби, като потенциално засягаха публичното пускане на системи с ИИ. Тогавашният главен технологичен директор Мира Мурати например свидетелства в съда, че Алтман ѝ е казал, че правният екип на OpenAI е одобрил пропускането на преглед за безопасност на един от моделите – твърдение, което според нея се оказало невярно.

В заключителните си пледоарии адвокатът на Мъск, Стивън Моло, наблегна на дългия списък от хора, които са свидетелствали под клетва, че Алтман по един или друг начин е лъжец – всички те са работили с него години наред. „Ответниците абсолютно се нуждаят да повярвате на Сам Алтман“, каза Моло на съдебните заседатели. „Ако не можете да му се доверите, ако не му вярвате, те не могат да спечелят. Толкова е просто".

Но по време на съдебните заседания Мъск, който сега ръководи конкурентната лаборатория xAI към своята космическа компания SpaceX, не изглеждаше по-добре. Джошуа Ачиам, настоящ главен футурист в OpenAI, свидетелства, че надпреварата на Мъск с Google го е накарала да възприеме „очевидно опасен и безразсъден“ подход към постигането на AGI. Когато той и други изразили притеснения, Мъск е твърдял, че преобразуването на OpenAI в компания с цел печалба създава стимули за пренебрегване на безопасността. В същото време обаче неговата собствена xAI е с цел печалба и има, в най-добрия случай, хаотичен подход към безопасността. И в името на това OpenAI да остане „отворена“, Мъск е бил обсебен от нуждата си да я контролира. В заключителните си думи Сара Еди, един от адвокатите на OpenAI, заяви пред съда, че Мъск „е искал господство над AGI“.

Както се изрази един потребител в X: „Ако липсата на доверие имаше маса, поставянето на Мъск и Алтман твърде близо един до друг би сринало съдебната зала и цялата Земя в черна дупка".

От OpenAI не отговориха веднага на запитването за коментар. В X Мъск публикува изявление, че ще подаде жалба.

Не става въпрос само за Мъск и Алтман. Доказателствата от процеса предполагат, че Мира Мурати е помогнала за отстраняването на Алтман, след което е сменила страната, за да подкрепи възстановяването му, като същевременно е изглеждала „напълно незаинтересована“ да разкрие ролята, която е изиграла. Шивон Зилис, близка сътрудничка на Мъск, която е била в борда на OpenAI, е попитала Мъск дали „предпочита да остане близка и приятелски настроена към OpenAI, за да продължи да тече информация“ по време на напускането му, като е премълчала, че по това време е имала две деца от него. Дневниците на Брокман изиграха ключова роля в делото на Мъск; в един момент той признава, че Мъск би могъл „с право“ да твърди, че „не сме били честни с него“, ако OpenAI се превърне в компания с цел печалба без неговото участие.

Делото „Мъск срещу Алтман“ даде възможност на всеки от тях да хвърля кал по другия и на теория да се утвърди като по-съвестния пазител на изкуствения интелект. Вместо това то разкри, че нито един от двамата не заслужава тази роля.

Един от най-очевидните изводи от последните събития е, че някои от най-големите имена в индустрията на изкуствения интелект (ИИ) са в най-добрия случай наивни, а в най-лошия – лицемери, които не се интересуват от последствията на своите действия.

Общественото мнение за ИИ е достигнало рекордно ниски нива. Проучване на Pew Research от миналото лято показва, че половината от възрастните американци се чувстват „по-скоро притеснени, отколкото развълнувани“ от нарастващото използване на ИИ в ежедневието. Само 10% от анкетираните споделят обратното мнение. Голяма част от тези притеснения са свързани със загубата на работни места, но в цялата страна се надигат и протести срещу изграждането на масивни центрове за данни. В някои случаи съпротивата ескалира до потенциално насилие, като се съобщава за два опита за атака срещу дома на Сам Алтман. В същото време много от ръководителите на технологични компании признават, че имат бункери или други планове за оцеляване в случай на апокалипсис.

Въпреки че компаниите за ИИ твърдят в публичните си послания, че технологията им дава повече власт на потребителите, друго проучване на Pew Research от 2025 г. установява, че близо 60% от възрастните в САЩ смятат, че имат малък или никакъв контрол върху начина, по който ИИ се използва в живота им. Перспективата за смислена държавна регулация в САЩ, която би могла да осигури поне някакво ниво на външен надзор, остава несигурна. А сега става по-ясно от всякога докъде са готови да стигнат най-големите играчи в света на ИИ, за да запазят контрола си.

Сред множеството доказателства, представени по време на скорошен съдебен процес, един документ предлага рядък пример за това как Алтман и Мъск са били готови да отстъпят част от властта си. През март 2015 г. Алтман изпраща имейл до главния изпълнителен директор на Microsoft, Сатя Надела, с проста молба: да подпише писмо, което той и Мъск подготвят. В него се призовава правителството на САЩ да създаде „нова регулаторна агенция за безопасност на ИИ“ и да обърне внимание на „най-големия риск за съществуването на човечеството, който повечето хора пренебрегват“.

Всичко, което правите, е под наблюдение в една AI-подхранвана система на „надзорен капитализъм“

Седмици по-късно Надела отхвърля идеята.

„Въпросът за човешката безопасност и проблемът с контрола ще станат реални“, казва той.

Но настоява, че ръководителите трябва да призовават за „федерално финансиране и насърчаване на изследванията“, а не за надзор.

Алтман бързо се съгласява. Той обещава, че писмото ще бъде променено, оставяйки възможността за регулиране на индустрията „ако и когато“ това стане необходимо.