Чували ли сте за село Плетена? Може и да сте чували покрай филма "Краят на песента" (на режисьора Милен Николов, по сценарий на Николай Хайтов). Той е заснет в близост до селото на едно местенце, дето го няма в туристическите указатели, но пък има многовековни дърветa - дъб, бук, смърч и ела, високи над 50 метра, и първобитни къщи, които биха били атракция за посетителите. За съжаление, от 1971 г., когато е заснет филмът, до днес много малко от старите къщи, построени с яки каменни стени, покрити с тикли, са оцелели.
Но да разказвам подред. Село Плетена се намира в Югозападна България и е част от община Сатовча, област Благоевград. Тук е почти невъзможно да попаднеш случайно, защото селото остава встрани от натоварените централни пътища. И макар да има дълга история, в село Плетена медиите идват само когато някое природно бетствие или сигнал за нередност нарушат обичайния ритъм на живот на хората в него.
А селото би могло да се превърне в атрактивна туристическа дестинация, защото има уникално историческо, културно и природно богатство. Твърди се, че най-ранните следи от човешко присъствие в региона на селото датират от късния неолит.
Някои историци смятат, че от тук са минавали войските на Александър Македонски
Открито е и селище от късната бронзова епоха, а при разкопки в землището на с. Плетена е намерен оригинален тракийски шлем, чиято форма не се среща извън тракийските земи. Шлемът е открит в гроба на тракийски воин.
Такива шлемове дотогава били познати само от изображенията върху художествени паметници и затова германският изследовател Бруно Шрьодер ги нарекъл "тракийски". По-късно, след откритието в Плетена, шлемове от тракийски тип са намерени и на други места. Шлемът от Плетена достига на малки парчета в ръцете на специалистите и възстановяването му с помощта на рентгенов апарат отнема доста време.
Изследванията показват, че шлемът е сглобен от отделни части: прочелник, горна част, натилник и два набузника. Набузниците покривали цялото лице, като имали отвори за устата, носа и очите. Те са украсени с пластични изображения, подобни на кичури брада и мустаци. От вътрешната страна на фрагментите от шлема са намерени полепнали следи от овча кожа - отделна шапка (калпак), която предпазвала главата от прекия допир с метала, особено при удари. По бронзовия предпазител за носа, прикрепен към прочелника, има следи от оловно-сребърно покритие. Формата на тракийския шлем произлиза от шапка, наречена каузия, чийто връх се извива напред. Такава шапка носи тракийската богиня Бендида върху изображения от IV в. пр.Хр.
В Плетена са намерени също махайра и ромфея - типични тракийски нападателни оръжия. Махайрата е извит нож, дълъг от 20 до 100 см, с едностранно острие откъм вътрешната страна. Използвала се като сечащо оръжие, особено при ръкопашни битки. Махайра е изобразена в гробницата в Казанлък, намерена е и в Кралево, и в Златиница. Появява се в VII - VI в. пр.Хр. Тукидид дори нарича родопското племе дии "махайрофори" - мечоносци. Според него тракийското име на меча махайра е скалме. Ромфеята е тежко и дълго оръжие, определяно ту като меч, ту като копие. Служела главно за пробождане. През II в. е възприета като въоръжение на илирийските и тракийските легиони в римската армия, а по-късно, във византийската армия, съществували специални части от ромфеоносци.
Разположена е върху стръмен и заравнен в своя най-южен край рид с посока север - юг. Формата на крепостта е неправилна с площ от 4 дка. Дължината й е около 120 м, а широчината - 70 м. От три страни е ограничена от дерета. Достъпна е от север, като стар запазен и до днес път стига до портата на крепостта, която най-вероятно е била кула-порта и е разположена навътре в периферията на стената. Кулата е била вътрешна за стенатa. Портата е била защитавана освен от кула и от известна част от западния зид, който е контролирал подхода от изток. От южната и западната страна добре е запазена крепостна стена, изградена от ломен камък, споен с хоросан, смесен със счукана тухла. За лице са използвани по-големи и изгладени камъни, а вътрешността на стената е блокаж. От запад има малко разширение, в което се е влизало през малка потерна. Разширението има неправилна форма и е с дължина 28 м и ширина 11м. В днешно време укреплението е силно обезличено поради близостта си до селото. Целият терен на крепостта е обработваеми земи, като в лехите се намират много големи количества керамика.
До XVII век Плетена носи друго име
Когато започнало помохамеданчването в Гоцеделчевския край, турците не оставили намира и това село. За да се спасят, жителите му се видели принудени да се крият в гората. Не успяла да избяга само най-хубавата мома в селото – Елена, тъй като в момента на турското нападение си решела дългите коси. Майка й няколко пъти викала да бягат, но Елена все отговаряла, че не е сплетена. Най после обезумялата от страх майка извикала: „Плетена, недоплетена, дъще, да бягаме!”. След гибелта на момата в нейна чест селото било наречено Плетена.
През ХІХ век Плетена е мюсюлманско село в Неврокопска кааза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Плетена е посочено като село с 80 домакинства и 210 жители.
“Мечата дупка” има дължина 12 метра. За нея съществува легенда, според която при едно от нашествията на турците в района местното население се барикадирало в пещерата и успешно се отбранявало в продължение на няколко дни. Турците обаче видели, че няма да могат да влязат в пещерата, и затова донесли от околностите сено и дърва, натрупали ги на входа и запалили огън. Димът от огъня навлязъл в пещерата и всички хора, които се криели вътре, се задушили. Местни хора твърдят, че все още могат да се намерят останки от човешки скелети в пещерата и следи от дима от запаления огън по стените на пещерата.
Други интересни обекти в Плетена са двата римски моста - в местностите Караманица и Банян, резервата “Конски дол” и местността Комитски бараки.
Вярно е, че пътят от Варна до село Плетена не е малко, но е вярно също, че ние сме готови да изминем много повече път, за да се дивим на хубостите и историческите забележителности, които ни показват в Гърция и Македония. Така че, ако искате да почувствате колко древна е земята ни, да се слеете с чудесата на българската природа и да чуете края на песента, можете да планирате следващата си почивка сред автентичната красота на историко-географската област Чеч, в която попада и забележителното село Плетена.
Марица Гърдева