През 1928 г. Варна е най-посещаваният и най-добър български курорт. Такова е заключението на анкетната комисия начело със секретарите на Варненската и Софийската индустриална камара, които заедно с представители на пресата правят проучване по молба на варненската община за състоянието на града ни като курортен център. Поводът е една доста негативна и критична по отношение на града като курортен център статия във вестник „Мир“. В дописката авторът се оплаква от високите цени в заведенията, лошото обслужване и изрежда доста нелицеприятни констатации по отношение на курортна Варна.
Варненските общинари приемат много сериозно критичната публикация, защото „Мир”, който по това време (от 1923 г.) вече е надпартиен, е един от най-авторитетните вестници в България. (Днес изследователите на печата го определят като „най-меродавния политически вестник в България със значение и в чужбина”, „класика на буржоазен партиен вестник”, „най-майсторския буржоазен вестник в България”, „представителен вестник, който заради качествата на журналистическия продукт е спечелил прозвището „българския Таймс”.)
По-лошото за представянето на Варна, през очите на дописника от този вестник, като курорт пред чужденците е, че водещите медии в чужбина смятат „Мир” за достоверен източник на случващото се в България, следят го отблизо и не крият своята положителна оценка за него. Така че съвсем разбираемо се налага да бъде направена сериозна проверка на изнесените в статията факти за проблемите в морския курорт.
БЮФЕТЪТ с изглед към морето, колекция Ярослав Гочев, период 1911 - 1920 г.
Компетентната комисия приема задачата си присърце и членовете й организират най-мащабната проверка, която е правена до момента в морския град. Те успяват да обиколят всички заведения в центъра и около Морската градина, като правят безкомпромисен и безпристрастен анализ на качеството на предлаганите услуги, както и на цените в локалите и ресторантите. Под лупа са проверени и направените в града благоустройства, като накрая всички резултати са обобщени в сериозен доклад, заключенията от който можем да прочетем в бр. 182 от 19 септември 1928 г. на Варненски общински вестник.
Комисията стига до извода, че през 1928 г. Варна е станала сериозен конкурент на европейските морски курорти
Проверяващите смятат, че увеличението на чужденците, които са посетили града през сезона, въпреки финансовата криза в много европейски държави, се дължи на редицата подобрения, които са направени в града. „Чистотата в кухнята на бюфета в Морската градина е безупречна. Кухнята е обзаведена с нови готварски машини, а самият бюфет с модерна виенска мебел, голяма част от която е тапицирана.“ Установено е, че „в 24-те гостилници и млекарници, в и около Морската градина цените не са по-високи от тези в централните софийски локали“, както и от тези в модерния за времето си зимен курорт „Чамкория“. „На терасата на морските бани порядъчна закуска с мляко и масло не струва повече от 20 лв.“, пише в заключенията на комисията.
ВХОДЪТ на Морската градина, колекция Ярослав Гочев, период 1911 - 1920 г.
В доклада специално е упоменато, че комисията е проверила оплакванията на дописника по отношение на високите цени и заключението е, че: „Дописникът сериозно е преувеличил и с 30-40 лв., ако се направят обикновени поръчки от листа, може да се обядва добре. Дописникът и тримата му приятели са поръчвали отлежали вина, сайдер и скъпи мезета, което е довело до голямата сметка, представена им накрая“.
Комисията „с радост установява, че Варна си е извоювала достойно името
„Царицата на Черно море“
и чужденците я предпочитат, което става ясно от факта, че 5000 чужденци: чехи, унгарци, немци, австрийци, румънци, поляци, цариградчани и др., между които и много високопоставени лица с голяма придирчивост и изтънчен вкус – срещу 2200 души от миналата година. Но макар Варна да се е издигнала като първостепенен курорт, тя, в различие от големите европейски курорти, дава възможност да се радват на нейните красоти и удобства хора от различни слоеве“.
В опровержение на твърдението на дописника на „Мир“, че управата на града не прави нищо за развитието му, в доклада на комисията са изредени придобивките, с които курортният град се е сдобил през последната година: „1. Построен е на мястото на дъсчения бюфет в Морската градина нов, великолепен бюфет; 2. Построен е павилион за художествени изложби; 3. Построени са 20 нови кабини за топли бани; 4. Построени са нови студени бани, особена система, с повече съблекални от старите (Централните морски бани били построени източно от Аквариума и заемали 2000 кв. м. Масивната постройка била във формата на буквата Ш и имала два етажа с около 1000 кабини. В централния корпус имало малък басейн и 66 вани за топла вода); Целият бряг под бюфета, който миналата година представляваше грозни сипеи, сега е китна ливада, подравнена в продължение на 600 метра със суха зидария. Целият плаж е реголван на метър дълбочина и е запълнен с чист морски пясък. Направена е алея под бюфета с подпорна стена, която е най-приятното място за разходки; 5. Нови отходни места в Градината с прислуга; 6. Нова сграда на пожарната команда, довършва се градския театър; 7. Шосирани са 47,700 кв. м. нови улици, 5860 кв. м. са китонирани, нещо ново за България, което прави улиците великолепни. Паваж с блокчета 3077 кв. м. 10,500 кв. м. риголи и тротоарни бордюри. Нови улици по целия град бързо се отварят и благоустрояват; 8. Продължава изгражданетто на канализацията, което прави морските бани и улиците около тях най-чистото място.“
ИЗГЛЕД ОТ ГРАДИНАТА към крайбрежието и морето, колекция Ярослав Гочев, период 1911 - 1920 г.
От комисията констатират, че учредената през годината спасителна служба е спасила 28 души от удавяне. По отношение на чистотата в града проверяващите са категорични:
„Чистотата във Варна през настоящия сезон е изрядна и гостите основателно я сочат за пример на много градове в България
Улиците се поливат редовно с три конски поливачки и една автомобилна. Китонираните улици редовно се измиват 1-2 пъти в денонощие. През целия сезон, поради чистотата и ефикасните санитарни грижи, не е отбелязан случай на епидемично заболяване или други някакви болести“.
В края на доклада членовете на комисията изказват съжаление, че „благодарение на некоректните писания в някои вестници, много български туристи са се върнали и не са могли да се насладят на красотите на Варна“.
РАЗХОДКА в Морската градина, период 1921 - 1930 г.
Резултатите от работата на анкетната комисия и разпространените в медиите „заключения“ от доклада, заедно с успешното домакинство и доброто представяне на ръководството на града на конференцията на Съюза на българските градове, която се провежда през същата 1928 г. именно във Варна, явно успяват да преодолеят негативните настроения, които публикацията във вестник „Мир“ е успяла да създаде по отношение на курортния град, защото интересът на чуждестранните туристи през следващата 1929 г. сериозно се увеличава. Интересен факт е, че
румънските медии предприемат масирана кампания да рекламират курортите си, притеснени от големия брой заявки за паспорти с цел посещение на баните във Варна
На 7 юли 1929 г. съседският вестник „Универсул“ излиза със следните аргументи: „Дори да допуснем, че има някои малки преимущества във Варна, в сравнение с Кюстенджа, за да не споменаваме Камен-Силва и Мангалия, нима те са от такова естество, за да оправдаят хвърлянето с лопата на нашите леи в подкрепа на отвъддунавските левове. Не се ли допуска известно въздържание там, където са заложени икономически и национални интереси, щом здравето и личния интерес няма да пострада. Ето питания, на които не може да няма отговори. И не може ли да се пледира за това публично? На всеки случай нека ни бъде позволено да мислим, че отиването във Варна не е от най-щастливите решения“.
Явно медийните призиви не успяват да спрат ентусиазма на румънците да посетят чудните бани във Варна, където морските и лечебните минерални води правели чудеса за здравето на малки и големи, а се говорело, че помагат и при охтика. През 1929 г. чуждестранните туристи, посетили Варна, били над 9000, като числото на гостите от северната ни съседка било чувствително.
МАРИЦА ГЪРДЕВА