Ателието на грънчаря на Улицата на занаятите се радва на голям интерес от страна на децата. Днес следобед група момченца и момиченца се запознаха с техниката на работа с грънчарското колело.
Майсторът Павел Мильов им разкри някои от тънкостите. „Беше ми много интересно, а най-много ми хареса как придадохме форма на глината“, сподели 9-годишният Виктор. „Много искам и за в бъдеще да продължа да се упражнявам и един ден да се занимавам с това“, каза Димана на 7 и половина. 10-годишният Николай беше категоричен, че това е било най-забавното му преживяване. „Най-приятно ми беше обагрянето на изпечения съд“, разкри той. „Хареса ми, че от глина на практика може да се изработят най-различни неща – чаши, купи, дори топчета. Изглежда ми труден занаятът, сигурно ще ми отнеме цяла година, за да се науча, а може и две“ – разсъди 9-годишният Ерсин. Сред децата, които посетиха ателието на грънчаря, имаше дори момченце, чийто дядо също се е занимавал с този занаят. „Дядо ми е грънчар, но не ми е разкрил досега спецификите на занаята. Въпреки че днес наблюдавах майстора как работи, не мисля, че това е достатъчно, за да се научи един занаят. Трябва повече време…“, отбеляза 11-годишният Емил.
„И помнете - най-важното нещо в грънчарството е центроването на топката с глина“, с тези думи майстор Павел Мильов изпрати малките посетители от ателието си. „Винаги съм искал да обучавам деца на занаят, но едва в последните години наблюдавам по-голям интерес. Аз се занимавам с този занаят от 9 години, вече 4 станаха, откакто станах майстор. Обучението не е лесно, а във Варненска област на практика няма къде да го научиш, но вече виждам млади хора, които тръгват по стъпките ми“, каза Павел Мильов. Въпреки това той е съгласен с максимата, че занаят се краде, не се учи. „Никой майстор не предава изцяло занаята си“, каза с усмивка той. А на изпроводяк ни се похвали с най-новите си изобретения – керамични дръжки за врати и шкафове и керамични контакти, които се надява да се харесат на повече хора.
Полина Петрова
Още по темата: