Проверка на ЧЕРНО МОРЕ в големите хипермаркети на Варна установи че над 80% от предлаганите плодове и зеленчуци са внос. Варненци имат възможност да избират между картофи от Франция, полски лук, румънска ряпа, турски домати и краставици, гръцко грозде и сливи от Чили. Даже зелето и ябълките са македонски. Това интернационално предлагане отново ни навежда на въпроса: “Какво се случва с българското зеленчукопроизводство?”. По-възрастните още помнят ученическите и студентските бригади, когато с доброволен труд младежи прибираха всяка есен хиляди тонове продукция, родно производство. Преработвателните предприятия бълваха консерви за износ. Да не говорим за вкусовите качества на вносните стоки. Съвсем неслучайно се появиха определения, като каменно зеле и кухи домати.
В средата на август Европейската комисия обеща, че ще вземе нови извънредни мерки в подкрепа на зеленчукопроизводителите в ЕС. Тези мерки за стабилизиране на пазарите и обезщетяване трябваше да се отнасят за производителите на краставици, цветно зеле, чушки, гъби и някои видове домати, както и на нетрайни продукти, определени като приоритетни на среща в Брюксел на земеделски експерти в Европейската комисия и на 28-те държави членки. Тези мерки трябваше да се отнасят за всички държави членки на ЕС.
На практика, обаче българският пазар се оказва спасителен пояс за европейските зеленчукопроизводители, а родното производство се превърна в изчезващ вид. И ако държавата продължава да не забелязва, че пазарът ни е изцяло окупиран от чужди плодове и зеленчуци, българското производство съвсем ще изчезне. Ще изчезне и българското село, а ние ще продължим да купуваме вносни стоки и да се чудим, защо сме сред най-бедните държави в Европейския съюз.
Маня Петрова