Икономист за Окръжна болница във Варна: Управлението куца, не финансирането

Многопрофилна болница за активно лечение "Св. Анна" функционира в сходна финансова рамка като всички останали лечебни заведения в страната, финансовото ѝ състояние е знак, че има проблем в управлението, а не толкова в самия модел на финансиране. Такъв коментар направи старши икономистът от Института по пазарна икономика Петя Георгиева за ситуацията в Спешната болница във Варна, и, в контекста на протеста на персонала, който настоява за достойни възнаграждения, както и да бъдат изплатени забавените им такива, в предаването на Радио Варна Post Factum.

Припомняме, днес медицинският персонал изрази недоволство от хроничното недофинансиране и натрупаните задължения, които според ръководството се дължат на неплатени т.нар. надлимитни дейности.

Георгиева подчерта, че това не може да бъде аргумент, тъй като, ако болницата е извършила дейности, които не са били заплатени от Националната здравноосигурителна каса, те в крайна сметка ще бъдат изплатени, а затова има и решение на Конституционния съд. Икономистът определи твърдението като абсурдно.

Според нея обаче основният проблем е как се разпределят средствата вътре в самата болница.

Персоналът е работил, касата е платила за тази дейност, но защо тези пари не са стигнали до възнагражденията на лекарите и медицинските сестри, това е въпрос, на който трябва да отговори ръководството, категорична е Георгиева.

Тя направи сравнение и с УМБАЛСМ "Пирогов". Георгиева посочи, че според анализи на Института за пазарна икономика университетските болници, както и бившата Окръжна болница и "Пирогов", показват различни нива на ефективност.

Моделът им показва, че "Пирогов" работи с близо 90% ефективност, докато други болници изостават значително. Сред изоставащите е и МБАЛ "Св. Анна", която е на дъното на класацията по ефективност с 52%, посочи тя.

Това  според нея е индикация, че има грешка в управлението на вътрешните процеси  - пътя на пациента, организацията на дейностите, времето за престой и използването на ресурсите.

Приемът на по-тежки и спешни случаи, каквито са характерни за големите областни и университетски болници, безспорно утежнява разходите и често не се покрива напълно от клиничните пътеки, които са разчетени за т.нар. среден пациент, призна тя, но допълни, че това не оправдава ситуацията.

Когато две сходни болници функционират при едни и същи правила, а резултатите им са различни, това означава, че проблемът е вътре в организацията, подчерта Георгиева.