IT секторът във Варна дава по-голяма добавена стойност за местната икономика, отколкото туризмът

Макар Варна да се нарича морска столица на България и туризмът да е силно развит, той далеч не изчерпва цялата икономика на региона. Може дори да се каже, че не е най-съществената част от нея, пишат от "24 часа". 

Това пролича най-добре в годините на пандемията, особено през 2020 г., когато туризмът бе като отрязан с нож.

Тогава икономиката на Варна се справи значително по-устойчиво и по-леко, отколкото тази в Бургас, защото степента на зависимост от туризма в структурата на местния бизнес във Варна е далеч по-малка.

Докато сривът в международните пътувания буквално изтри години икономически растеж в Бургас, Варна успя да смекчи удара благодарение на мащабната си диверсификация.

Икономиката на Бургас е силно доминирана от курортния туризъм, който разчита почти изцяло на масови чуждестранни чартърни полети. Затварянето на границите остави хотелите празни, което сви БВП на Бургас драстично и доведе до силен шок в заетостта.

Варна също пострада тежко в сектора на хотелиерството и ресторантьорството, но финансовият удар бе поет от работещата тежка индустрия в Девня, която не спря производството, и от софтуерните и аутсорсинг компаниите, които бързо преминаха в режим home office и дори отбелязаха ръст.

Пък и самият туризъм във Варна не се изчерпва само с предлагането на нощувки – там има далеч повече възможности за конгресен, културен, балнео- и уикенд туризъм.

Затова и когато ограниченията, наложени от пандемията, започнаха да отпадат,

Варна много по-бързо компенсира спадовете

Фармацевтичният сектор, кораборемонтът, логистиката и IT бизнесът заработиха на пълни обороти, изпреварвайки предпандемичните нива.

И сега БВП на глава от населението показва осезаемото икономическо превъзходство на Варна пред Бургас. Според последните макроикономически анализи на двата водещи черноморски региона те се намират в различни финансови категории.

Във Варна БВП на глава от населението надхвърля 15 000 евро и това я поставя на трето място в България по икономическо развитие, като е изпреварена единствено от София-град и Стара Загора.

Докато в Бургас БВП на човек приближава 12 000 евро и това му отрежда 8-о място в страната. Макар икономиката на Бургас също да расте с добри темпове, тя изостава в сравнение с варненската заради по-ниската добавена стойност, която сезонният туризъм генерира спрямо развитите технологични и индустриални сектори.

В крайна сметка пандемията послужи като лакмус - тя доказа, че Варна притежава много по-адаптивна и автономна икономика, докато Бургас беше принуден да преосмисли стратегията си и в следващите години започна активно да инвестира в привличането и на други бизнеси.

Какво отличава най-силно варненската икономика?

Ако се гледа само брутната добавена стойност, варненската икономика се отличава с голямо присъствие на IT сектора, където добавената стойност е несъразмерно по-висока от тази в туризма, като се има предвид огромната разлика в броя на хората, които работят едното и другото.

По дял в БДС IT секторът и аутсорсингът във Варна имат 8,2%, докато сами по себе си хотелиерството и ресторантьорството дават едва 6% по този показател.

Причината е, че при високите технологии има изключително ниско междинно потребление на суровини и материали. Основният ресурс там е човешкият капитал, поради което огромната част от брутния оборот се трансформира директно в брутна добавена стойност.

Варна развива технологични хъбове, подкрепени от местните университети, което осигурява стабилни данъчни постъпления и икономическа устойчивост - при това целогодишно и равномерно. За разлика от туризма, който е силен само в продължение на няколко месеца през лятото.

При туризма има изключително голямо междинно потребление: храни, напитки, електроенергия, пране, поддръжка на големи материални бази. Това означава, че дори при висок оборот чистата добавена стойност като процент от брутната продукция остава значително по-ниска. Туристическият сектор просто е с ниска производителност на труда и по-ниски нива на заплащане. Голяма част от заетите са нискоквалифицирани или сезонни работници, което ограничава дългосрочния принос към БДС на човек от населението.

IT секторът генерира много висока брутна добавена стойност на един зает. Това позволява изплащането на високи заплати, което от своя страна вдига средните доходи във Варна и стимулира местното потребление през цялата година.

Освен на IT сектора икономиката на Варна се крепи и на силно развита морска индустрия, тъй като градът е мащабен транспортно-логистичен сектор, а също и на тежката преработваща промишленост.

Пристанище Варна е ключова врата за българския износ и внос. Транспортът и складирането осигуряват около 25% от икономическата активност в региона, макар че делът им в брутната добавена стойност е 7,2%.

Макар и извън самия град, индустриалният комплекс "Варна-Девня" е икономическото сърце на региона. Лидери на местния пазар тук са гигантите "Солвей Соди" - най-големият завод за калцинирана сода в Европа, и "Агрополихим" - водещ производител на азотни торове, които генерират огромни приходи от износ и имат изключително висока производителност на труда.

Немалък дял в брутната добавена стойност имат също строителството и търговията с недвижими имоти - Варна е един от пазарите с най-динамично жилищно и ваканционно строителство в България.