Младежи от Варна избират доброволчеството през лятото

Доброволчески формирования трябва да има във всяка община с население над 20 хиляди души. На практика обаче липсва достатъчно ясна регулация и устойчиви условия за създаването, развитието и поддържането на доброволчески общности.

Темата за необходимостта от закон за доброволчеството отново поставя въпроса за това как държавата регулира и насърчава хората, които отделят време и усилия в полза на обществото.

Председателя на Националната асоциация на доброволците, Ясен Цветков, България изостава в тази област. "Мисля, че сме единствената държава в ЕС, която няма закон за доброволчеството“, заявява Цветков.

По думите му доброволците, които участват при бедствия и аварии, в момента са регулирани в рамките на законодателството за защита при бедствия. "Българските доброволци, които реагират при бедствия, са регулирани в рамките на Закона за защита при бедствия. Такъв закон няма от около 15 години“, посочва той пред NOVA.

Цветков подчертава, че въпреки слабостите в системата съществуват доброволчески екипи, които работят ефективно.

По думите му в страната ни има нормативна рамка, но тя не обхваща цялото доброволчество. "Има много слаби места в системата, но има и колеги, които работят много ефективно“, казва председателят на Националната асоциация на доброволците.

Според него доброволците, които се включват при бедствия, вече имат определена нормативна рамка. Именно този опит според него може да бъде основа за по-общо законодателство.

"Конкретно доброволците, които работят при бедствия, имат някаква нормативна рамка и това би трябвало да се заложи в един по-общ закон“, посочва Цветков.

Проблемът според него не е само в организацията на доброволческите формирования. Липсата на цялостна нормативна уредба за доброволчеството означава и липса на достатъчно признание за приноса на хората, които участват в подобни инициативи.

"Доброволчеството не се валидира като процес, който да дава добавена стойност на обществото“, казва Цветков.

По думите му това се отразява и върху желанието на хората да се включват в доброволчески дейности. "Хората не биват насърчавани да вършат доброволческа дейност поради липсата на нормативен акт“, допълва председателят на Националната асоциация на доброволците.

На този фон въпросът за приемането на закон за доброволчеството остава актуален – както заради необходимостта от ясни правила, така и заради нуждата доброволният труд да бъде разпознаван и подкрепян като важен обществен ресурс.