В християнската традиция четвъртият ден от Страстната седмица - Велики четвъртък, е възпоменание за Тайната вечеря.
На тази вечеря Христос, като завещал на учениците си любов към всички хора, им казал, че един от тях ще го предаде.
Апостолите попитали кой ще направи това. Юда също запитал, но Христос му отговорил толкова кротко, че другите не разбрали, че той е предателят.
След вечерята Христос отишъл в Гетсиманската градина, където се молил до идването на предателя.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.
На службата се четат дванадесетте откъса от Евангелието, разказващи за Христовите страдания.
На Велики четвъртък се боядисват великденските яйца, както и през Велика събота преди празника.
Първото яйце трябва да се боядиса в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали от семейството. То се оставя настрана от другите и се подменя с миналогодишното, което през цялото време е престояло в къщата – да носи здраве, радост и щастие на нейните обитатели. Яйцето се пази някъде във витрина, за да не се счупи и да носи късмет.
Следващото яйце също е червено – то се оставя в църквата в събота вечерта, след празничната литургия, която продължава след полунощ, или на другия ден.
На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из България – великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла.
Обикновено се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца и с усукано около тях тесто. Жените приготвят и по-малки великденски хлебчета, с по едно червено яйце в средата, които се дават на първия гостенин, на кумовете и на роднини.
У нас по традиция на Велики четвъртък се замесват и козунаците за празника.