104 години от превземането на Одрин по време на Освободителната Балканска война бяха отбелязани във Варна. Тържествената церемония по повод деня на Тракия по традиция беше пред Паметника-портал на „Осми Приморски полк“, известен като Арката.
Денят на Тракия е ден за прослава на подвига на българския войник, който с героизма си по време на Балканската война, отново заслужи уважението на Европа и света.
Паметните събития припомни Румяна Вълчева - председател на Тракийско дружество "Капитан Петко войвода"и председател на Тракийския женски съюз в България.
Освободителната Балканска война от 1912-1913 г. е една от най-славните страници в най-новата ни история. Обявяването й на 5 октомври 1912 г. е посрещнато с въодушевление от българския народ и армията. Това е нова надежда за българите в Тракия да се присъединят към своята родина. Патриотични чувства се разпалват сред целия народ - казармите се оказват тесни за доброволците, не достига облекло и оръжия, няма здрав човек, който да не е нарамил пушка - млади и стари, бащи и деца, с песни се явяват, за да изпълнят дълга си. Призивът за свободата на поробените братя, звучи навсякъде. Всички са водени от вътрешна потребност да проявят родолюбие и готовност за саможертва. Армията достига общо 607 хиляди души, а според генерал Радко Димитриев мобилизирано е около 12 на сто от цялото население. Хиляди доброволци от Тракия се стичат под българските знамена. Устремът на армията ни е неудържим. Първо е превзет Лозенград, следва победна операция край Люлебургас и нови героични подвизи на Чаталджа, както и по Беломорското направление. В Балканската война варненци от Осми приморски пехотен полк получават своето бойно кръщение. Успешно се развиват бойните действия по море, а най-големият успех е на 7 срещу 8 ноември 1912 г., когато торпедоносецът Дръзки торпелира турския крайцер Хамидие и нанася тежък удар върху стремежа на Турция да доминира в Черно море. Най-голямото предизвикателство за нашата армия е Одринската крепост. След 5 месечна обсада, на 10 март 1913 г. командващият втора българска армия генерал лейтенант Никола Иванов дава заповед за решителна атака. Само за две денонощия, след тежки и кръвопролитни боеве българската армия успява да пробие фронтовата линия и да превземе непревземаемата според военните специалисти крепост. В 10 часа на 13 март (нов стил 26 март), пада Одрин. Пленена е 65 000 турска армия, заедно с 15 генерали и 1200 офицери, начело с Шукри паша, 600 оръдия, голямо количество оръжия и 16 знамена. Шукри паша изпраща последната си телеграма - "Всичко е свършено!" и тръгва да предаде сабята си в плен на генерал Никола Иванов, чиято втора армия тържествува победоносно в Одрин.
"Светът има да се чуди на вас, че успяхте за 30 часа да превземете една от най-силните крепости. Гордея се, че съм ваш началник, гордея се че съм българин", се казва в поздравителната заповед на генерал Георги Вазов.
Победата на българската армия в Одрин остава историята и с това, че тук за първи път във военната история на света се използва самолет за бойни действия. За първи път българските летци Радул Милков и Продан Топракчиев извършват разузнавателни полети и бомбардировки със самолет и за първи път жена прави боен полет със самолет над вражески войски - това е Райна Касабова.
Българското войнство се прославя по цял свят, а делегации и военни специалисти от цял свят, пристигат, за да се запознаят с нашия опит. Иван Вазов възпява възторжено победата:
Падна Одрин в щурм титански! И светът мълви тревожно: “За тоз храбър бяс балкански нищо няма невъзможно!”
С падането на Одрин завършва Балканската война и започват преговори за мир. На 17 май (30 май - нов стил) 1913 г. е подписан мирният договор в Лондон. Общата територия на страната ни става 175 000 кв. км. За първи път се признава официално в международен договор свободата на Източна и Западна Тракия и тяхното присъединяване към Отечеството. Затова годишнината от превземането на Одрин се чества като ден на Тракия.
"Денят на Тракия не е само, за да си спомним нашата славна история. В този ден трябва да се обърнем и към нашите деца, за да ги възпитаме в това, което тракийци са казали – помнете, но не отмъщавайте", каза в словото си контраадмирал Митко Петев.
Венци и цветя пред паметника-портал на "Осми приморски полк" бяха поднесени от името на областния управител, кмета на Варна, общинския съвет, районните кметове, военните моряци, Варненската и Великопреславска света митрополия, Тракийското дружество и др.
Беше отслужена и заопукойна молитва в памет на загиналите.
Церемонията завърши с тържествен марш на представителния караул на Военноморските сили на Република България.