Пророчеството на Свети мъченик Боян, княз Български според българската православна църква е свързано с покръстването на българите. Легендата разказва, че по времето на хан Крум (802-814) веднъж сред пленници попадна и ученият византиец Кинамон. Синът на Крум - Омуртаг (814-831 г.) забелязал влиянието му върху синове му или просто от неприязън към християнството го застави да вземе участие в една идоложертвена трапеза.
Когато се възцарил наследникът на Омуртаг, най-малкият му син Маламир (831-836 г.), по молба на своя по-голям брат Енравота извел Кинамон от затвора и го подарил на брат си като роб, така княз Енравота под влиянието на Кинамон тайно приел християнско кръщение и бил наречен Боян.
Няма никакви фактологически сведения за него: нито къде е гробницата му, нито къде са мощите му, нито дали е съставяна служба в негова чест. Паметта му се празнува на 28 март със споменаване на името му в денонощното богослужебно последование. Княз Боян Български е познат като първия български мъченик, умрял за християнската вяра.
На 28 март повод да почерпят имат Боян /означава - маг, лечител/, Боянка, Бойко, Бойка, Албена.