"Мишлен" отсвири София като кулинарна дестинация

София не е получила одобрение да бъде включена като дестинация в престижния гид Michelin след приключилия тази година одит на инспекторите. Това съобщи за TravelNews известният шеф - готвач Борис Петров. Според информация от проверката причините са комплексни и засягат основно обслужването, менюто, кухнята, но и цялостното ресторантско преживяване.

Сред основните констатации са слабости в обслужването, прекалено дълги и обемни менюта, които според инспекторите често са признак за използване на замразени продукти, както и сериозно разминаване между цените и качеството на предлаганата услуга.

Друг сериозен недостатък е липсата на достатъчно български вина в много от ресторантите. Според оценката на Michelin местната кухня и местните вина са сред ключовите елементи при оценяването на една дестинация. Инспекторите са отчели и липсата на обучени сомелиери или персонал, които да представят винените листи и да разказват на гостите за българските производители. Посочено е още, че в България все още липсват утвърдени традиции за предлагане на качествени вина на чаша.

В доклада са отбелязани и проблеми с комуникацията с чуждестранните посетители, като в редица заведения сервитьорите не са владеели английски език на необходимото ниво.

Въпреки критиките инспекторите дават положителна оценка на разнообразието от международни кухни в столицата. Според тях София разполага с добри японски, азиатски, турски, гръцки и средиземноморски ресторанти, но и при тях обслужването остава основен проблем.

Известният кулинарен шеф Борис Петров отправи остри критики към състоянието на ресторантьорския сектор след приключването на одита. „София има тук-таме няколко готвача, но няма ресторантьори“, коментира той „Връщаме се на нивото от края на 90-те години. Нямаме гостоприемство, а се гледа само кухнята и интериора“, подчерта той.

По думите му голяма част от собствениците смятат, че модерният интериор и талантливият главен готвач са достатъчни, за да достигнат нивото на Michelin. Според Петров обаче ресторант от световна класа се изгражда с цялостно отношение към госта, високо ниво на обслужване, професионален екип и постоянство.

Той призова ресторантьорите да посещават водещи заведения по света и да се учат от добрите практики, вместо да копират идеи от интернет или да разчитат единствено на телевизионна популярност.

Петров разкри, че е присъствал на срещите около международния одит, за да наблюдава реакциите на колегите си след оценките на инспекторите. Според него основният проблем пред българския ресторантьорски сектор не е липсата на талантливи готвачи, а нежеланието за промяна в начина на мислене.

Заместник-председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Атанас Димитров заяви пред TravelNews, че докладът ще бъде подробно прегледан. „Ще анализираме изцяло доклада и ще изготвим препоръки към ресторантьорите. Заедно с Общинското предприятие „Туризъм“ към Старична община ще бъдат предприети конкретни мерки за отстраняване на слабостите“, посочи Димитров. Той допълни, че ще бъде разработена стратегия за подобряване на качеството на обслужването, повишаване на професионалната подготовка на персонала и утвърждаване на българската кухня и вина като ключов елемент от ресторантския продукт. Според него това ще бъде от полза както за бизнеса, така и за развитието на София като гастрономическа дестинация.

Столичната община вече обяви, че поставя началото на амбициозна 18-месечна стратегия, чиято цел е да превърне града в разпознаваема европейска гастрономическа дестинация. Планът включва мерки за повишаване на качеството на обслужване, популяризиране на българските вина и местните продукти, подкрепа за независимите ресторанти и подобряване на градската среда, така че столицата да привлича повече туристи, които да остават по-дълго и да харчат повече.

„Искаме светът да опознае София през нашите очи – такава, каквато ние я виждаме всеки ден: пъстра, пулсираща от живот, а вече и убедително вкусна“, заяви кметът на София Васил Терзиев. По думите му гастрономията е неразделна част от преживяването в един град и може да се превърне в ключов фактор за развитието на туризма и местната икономика.

Сред основните акценти в стратегията е въвеждането на общ стандарт за обслужване в ресторантите. Заведенията ще бъдат насърчавани да предлагат топло посрещане, професионално представяне на ястията и спокойна атмосфера, която да превръща храненето в запомнящо се преживяване.

Специално внимание ще бъде отделено и на българските вина. Планът предвижда местните сортове да заемат по-видимо място във винените листи, като се насърчава предлагането им на чаша и по-доброто им представяне пред гостите.

Друга важна цел е популяризирането на сезонната и автентична кухня. Ресторантите ще бъдат стимулирани да работят с кратки менюта, продукти с ясен произход и QR кодове, чрез които посетителите ще могат да научават повече за производителите и историята на използваните съставки.

Стратегията поставя акцент и върху независимите ресторанти, които ще бъдат включени по-активно в туристическото представяне на София чрез платформата Visit Sofia. Предвиждат се и менторски програми, в които утвърдени шеф-готвачи ще работят с млади професионалисти, за да подпомогнат развитието и задържането на кадри в сектора.

Част от плана са и мерки за устойчиво развитие – насърчаване на локалното снабдяване, екологични практики, почистване на графити, подобряване на пешеходните пространства и разширяване на информацията на английски език за чуждестранните посетители.

От Столичната община подчертават, че преминаването на София през кулинарен одит не означава автоматично присъждане на ресторанти със звезди „Мишлен“. Одитът има за цел да оцени дали градът разполага с достатъчно развита и устойчива ресторантска екосистема, която да бъде включена в бъдеща селекция на престижния гид.

Според експертите обаче най-голямата полза може да дойде дори без отличията на „Мишлен“. По-силната международна разпознаваемост, по-високото качество на обслужване и акцентът върху местните продукти могат да донесат значителни ползи за ресторантите, винарните, фермерите, хотелите, транспортните компании и културните обекти, превръщайки гастрономията в един от двигателите на туристическото развитие на София.